Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 170

— Въпросът за отговорността е ясен, мистър Джейкъбс — каза Де Орио. — Ако искате, можете да обясните на заседателите, че майката е проявила небрежност, но не ви съветвам.

Мордекай и Артър си седнаха.

* * *

Ако в съда докажехме вината на ответниците, съдебните заседатели щяха да се заемат с въпроса за обезщетението. Това бе втора точка от дневния ред. Рафтър представи накратко същия отчет за текущите тенденции при подобни дела. Обясни колко струва едно мъртво дете според нашата наказателна система. Но бързо омръзна на всички с трудовата биография на Лонта и оценката на бъдещите й доходи. Приключи със същите седемстотин и седемдесет хиляди долара, които бяха предложили вчера, и помоли всичко да бъде записано в протокола.

— Това не е последното ви предложение, нали, мистър Рафтър? — запита Де Орио.

Гласът му звучеше предизвикателно; очевидно се надяваше предложението да не е последно.

— Не, сър — отвърна Рафтър.

— Имате думата, мистър Грийн.

Мордекай се изправи отново.

— Отхвърляме тяхното предложение, ваша светлост.

Не ме интересуват тенденциите. Сега само една тенденция има значение — какво обезщетение ще гласуват съдебните заседатели. При цялото ми уважение към мистър Рафтър сумата ще е далеч по-голяма от онова, което ни се предлага.

Всички присъстващи го разбираха много добре.

Сетне Мордекай оспори тяхното мнение, че едно мъртво дете струва само петдесет хиляди долара. Подчертано изтъкна, че подобна ниска оценка е резултат от предразсъдъци спрямо бездомните улични деца, които обикновено са чернокожи. При тия думи всички отсреща се сгърчиха, само Гантри остана невъзмутим.

— Синът ви учи в колежа „Сейнт Олбан“, мистър Рафтър. Ще приемете ли петдесет хиляди долара за живота му?

Рафтър заби нос в бележника.

— Мога да убедя заседателите в тази съдебна зала, че животът на всяко от четирите деца струва поне милион долара, както впрочем и животът на което и да било дете в частните училища на Вирджиния и Мериленд.

Това бе мръсен ритник в слабините. Нямаше съмнение къде учат децата им.

В отчета на Рафтър не се споменаваха телесни и духовни страдания на жертвите. Изводът бе мълчалив, но очевиден. Загинали са спокойно, просто са се унесли, вдишвайки газ без никакъв мирис. Не е имало рани, кръв или изгаряния.

Това бе грешка и Рафтър си плати скъпо за нея. Мордекай се впусна в подробен разказ за последните часове на Лонта и нейните деца; за търсенето на топлина и храна, за снега и лютия студ, за страха да не замръзнат, за отчаяните усилия да бъдат заедно, за ужасната самота сред виелицата в полуразбита кола с включен двигател, докато стрелката на бензиномера бавно пълзи надолу.

Сцената бе главозамайваща, разиграна без репетиции, с умението на талантлив разказвач. Като единствен съдебен заседател бях готов да му дам всичкото злато на този свят.

— Не ми говорете за болки и страдания — озъби се Мордекай към „Дрейк и Суини“. — Нямате представа какво означават тия думи.