Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 166

— Не е толкова просто, Мордекай.

— Защо?

— Страх ме е от обвинението в кражба. Това си е престъпление.

— И с право. Но те ще забравят обвинението. Ще забравят и за оплакването пред адвокатския съюз. Още сега мога да врътна на Артър един телефон и да му кажа, че ако зарежат всичко, и ние ще сторим същото. Излизаме от съда и потулваме цялата работа. Той само това и чака. Ще се съгласи на секундата.

— Пресата ще ни изяде живи.

— И какво? Чудо голямо. Да не мислиш, че нашите клиенти ги интересува какво пише в „Поуст“?

Не го биваше за адвокат на дявола — спореше за неща, в които изобщо не вярваше. Мордекай искаше да ме защити, но още повече искаше да натрие носа на „Дрейк и Суини“.

Каквото си сториш сам, и Господ не може да ти направи.

— Добре, да речем, че сме зарязали всичко — казах аз. — И какво ще постигнем? Измъкват се безнаказано след убийство. Те изхвърлиха тия хора на улицата. Те носят цялата отговорност за незаконното изваждане и в крайна сметка за смъртта на клиентите ни, а ние ще ги оставим да се изплъзнат. За това ли говорим?

— Инак няма начин да защитим адвокатските ти права.

— Не ме притискай, Мордекай — казах аз малко по-грубо, отколкото трябваше.

Но Мордекай имаше право. Аз бях забъркал цялата каша и на мен се полагаше да взема съдбоносното решение. Аз бях взел папката — върховна глупост, нарушаваща както правните, така и моралните норми.

Мордекай Грийн би изпаднал в отчаяние, ако внезапно ме хванеше страх. Той бе отдал целия си живот в помощ на бедните. Негов народ бяха бездомните и безпомощните, онеправданите от съдбата, които искат само най-насъщното — къшей хляб, сухо легло, работа срещу достойно заплащане, малко жилище с поносим наем. Рядко се случваше каузата на неговите клиенти да влезе в толкова пряк сблъсък с големите частни компании.

Парите не значеха нищо за Мордекай и едно голямо обезщетение почти нямаше да промени живота му; клиентите, както сам казваше, бяха мъртви, в неизвестност или по затворите — и поради всичко това той за нищо на света не би приел да оттегли обвиненията, ако не бях засегнат и аз. Мордекай искаше съд — огромен, шумен процес с прожектори, камери и тлъсти заглавия, насочени не към него, а към окаяната съдба на уличния народ. Съдилищата невинаги са място за частни сблъсъци; понякога те се превръщат в трибуна.

Присъствието ми усложняваше всичко. Моето кротко бяло лице можеше да се окаже зад решетките. Рискувах да загубя адвокатските си права, а следователно и препитанието си.

— Няма да скоча от кораба, Мордекай — казах аз.

— Друго не съм и очаквал.

— Нека ти опиша един вариант. Да речем, че изкопчим от тях задоволителна сума; криминалното обвинение пада; остава само въпросът за моите адвокатски права. Ами ако се съглася на временно лишаване? Какво ще стане с мен?

— Първо, ще бъдеш опозорен с дисциплинарно наказание.