Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 145

— Добре. — На грубоватото му лице се изписа задоволство. — Уилоу казва, че така е по-добре.

— Права е — съгласи се Гуен. — Така всеки е свободен да продължи напред.

— Да. Уилоу твърди, че не е добре една жена да се тревожи, че мъжът е влюбен в нея, защото го е спасила от кошмарите му. Според нея за връзките е важно жената да знае, че е намесено нещо по-дълбоко и трайно.

Гуен затаи дъх.

— Съпругата ви е мъдра жена.

— Така е. — Илайъс я погледна през слънчевите си очила. — И аз не съм глупав.

Гуен се засмя.

— Никой не ви е нарекъл глупав, господин Копърсмит.

— Джъдсън е влюбен в теб.

Тя се обърна да погледне към пещерата.

— Много е рано, за да се каже.

— Не и за един Копърсмит. Въпросът е дали ти ще разбиеш сърцето му?

Тя се изчерви.

— Наистина не мисля, че сега е времето или мястото да говорим за тези неща.

— Не се сещам за по-добро време и място. Въпросът е съвсем прост. Ще разбиеш ли сърцето на сина ми?

— Господин Копърсмит, за бога…

— Уилоу казва, че ако се каниш да разбиеш сърцето му, трябва поне да е заради добра причина, а не заради някоя погрешна.

Гуен усети, че започва да се ядосва.

— Ако приемем, че наистина съм в състояние да го направя, в което силно се съмнявам, каква би била погрешната причина да разбия сърцето на Джъдсън?

— Да го направиш, защото смяташ, че е за негово добро — каза Илайъс. — Най-ужасната причина на света.

Тя замръзна.

— Но ако той не е наясно със себе си…

— Няма такова нещо като Копърсмит, който не е наясно със себе си. — Илайъс млъкна и насочи вниманието си към пещерата. — Ето ги, излизат. Не изглежда да са се изпържили вътре.

Гуен проследи погледа му. Джъдсън и Ник се появиха от пещерата. Тя веднага задейства сетивата си и огледа аурите им. И двамата изглеждаха нормално — поне доколкото можеха да изглеждат нормално аурите на двама души със силни таланти, помисли си тя.

— Те са добре — съгласи се тя.

Джъдсън свали каската и сложи слънчевите си очила. Тръгна към Гуен и Илайъс. Ник го последва, ухилен от въодушевление.

— Вътре още има силна енергия. Като някаква екстремна атракция е.

Илайъс погледна Джъдсън.

— Намери ли нещо?

— Може би. — Джъдсън вдигна предмет, който изглеждаше като фенер. — Това е оръжието, което Сполдинг използва срещу мен. Ще накарам Сам и техниците да го огледат.

Гуен се разочарова.

— Но това не е, което търсеше в съня си.

— Не е — потвърди Джъдсън. Той бръкна в джоба си и извади къс хартия. — Ето кое дойдох да намеря.

— Какво пише на него? — попита Илайъс.

— Мисля, че е име на фирма и градът, където се намира тя — каза Джъдсън. — Някой от вас да е чувал за „Джоунс и Джоунс“ в Скаргил Коув, Калифорния?

45.

Гласът от другия край на линията прозвуча като ниско, зловещо ръмжене на мечка.

— Фалън Джоунс — каза мечката. — Кой сте вие и откъде имате този номер?

— Казвам се Джъдсън Копърсмит — представи се Джъдсън. — Получих номера от един човек, който е много добър в издирването на информация в интернет.

Ник се усмихна и отпи от бирата си.