Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 96

— Да, естествено, разбирам.

Продължих по-нататък, но той ме повика и аз със студено нетърпение отново се обърнах към него.

— Извинете за безпокойството, сър. Просто исках да науча не сте ли чули нещо за местонахождението на Васко…

— Това не е истинското му име. Той е шпионин. Нали не се опитвате да поддържате приятелство с шпионин?

Остро̀в почервеня, но продължи:

— Не, естествено, не, той, разбира се, е шпионин. Но едно време бяхме приятели и тогава не беше лош човек. Просто се интересувам.

— Ще се интересувам аз, а вие се занимавайте с пилотирането.

След тези чисто Краевски думи се качих на кораба. Остро̀в ме удиви с противопоставянето си на Край, някъде вътре в алкохолната му кожа се бореше за освобождение човешко същество.

Да сложа тази бомба се оказа толкова лесно, колкото и първата. Придвижвайки се с колата, успях да минирам седем кораба, когато взривът на първата мина ме завари в машинното отделение на осмия.

— Какво е това? — попитах аз, чувайки отдалечените стенания на сирена.

— И понятие си нямам — отговори възрастният механик и отново посочи двигателя. — Това са импулсните тръбички, второсортни и боклук, а нови не можах да намеря…

— Не съм интендант — изръмжах аз. — Идете да разберете какво се е случило.

Докато го нямаше, нагласих мината на три минути и я скрих под рамката.

— Какво става? — попитах, срещайки го горе на трапа.

— Взрив на един от корабите, сър. В машинното отделение.

— Къде? Трябва да видя това!

Извиках тези думи, вече слизайки от трапа. Сега почти всички мини трябваше да избухнат и да се посипят доклади. По време на първоначалното объркване трябва за напусна космодрума. Защото те достатъчно бързо ще съпоставят данните и ще открият, че взривовете са станали на тези кораби, където и бил Край. Край едва ли ще го заподозрат веднага, но началството вероятно ще поиска да поговори с него. Точно това трябваше да избегна. Приближавайки се към колата си, видях двама полицаи до нея.

— Какво правите тук?

— Видяхме този човек, спящ на задната седалка, който си говореше сам, помислихме, че пиян, докато не чухме, че говори на чужд език, подобен на този, който говорят на тази планета. Знаете ли кой е?

Не се колебах — това е война, и войниците загиват по множество причини.

Гласът ми проникна в затъмнения мозък на Гамал, защото той вдигна глава, колкото и слаби да бяха нервите му, но беше здрав като бик, щом можа да се раздвижи след такова количество газ. Той въздъхна, после ме хвана и завика:

— Трябва да ми помогнете! Откарайте ме оттук, те ще ме убият! Изобщо беше грешка, че ме докарахте тук.

— Какво казва? — попита единият от полицаите.

— И понятие си нямам, макар да започвам да подозирам, че може би е шпионинът, предизвикал диверсията в машинното отделение. Знам как да го накарам да говори членоразделно.

Включих на първа скорост и се отправих към изхода от космодрума. Но стоящият на вратата офицер вдигна ръка, бях принуден да спра, за да не го бутна.

— Не можете да излезете, базата е затворена.

Той беше със студени очи, твърдо лице и злобен. Също както и аз.