Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 88

Стенех от всяко движение: малко по-глухо и театрално, отколкото би следвало, но това отвличаше Анжела от собствените й неприятности, като я караше да се усеща необходима. Обикаляше като квачка около мен, добросъвестно слагайки под главата ми възглавници, наливайки ми утешително и режейки плодовете на малки парченца.

Надявах се, че тези задължения на съпруга няма да й позволят да си спомни за кутийката за мъчения.

Въздухът, проникващ в стаята, беше топъл, а небето, както винаги, синьо.

— Някакви загуби? — попитах аз.

— Никакви, за които си струва да говорим. Малко обгаряния и драскотини и няколко леки рани сред авангарда. Всичко мина точно както го беше планирал. Щом момичетата чули взрива, прекъснали телефонните кабели и направили страшна каша с линиите. След това минали през тунела и изключили аварийното осветление. Останалото го знаеш, тъй като беше достатъчно любезен да не припаднеш, докато не стигнахме до колата.

— Щях да бъда щастлив да направя това по-рано, но не ме възхищаваше мисълта, че ще ме повлекат по тръбите амазонки. Бейз, те изглежда все още нямат особено високо мнение за мъжете. Може би ще ме направят почетна дама?

— По-добре внимавай да не би да ти направят нещо друго. Току-що позвъня доктор Мутфак и каза, че с Край вече може да се говори.

— Тогава да тръгваме. Много отдавна с нетърпение очаквам този разговор.

Когато станах от леглото, ставите ми затрещяха и се почувствах хилядолетен старец. Бях облечен с бански, както и Анжела. В разкошния хотел „Ринг“ неофициалността беше устав. Това ни даваше възможност да се гмурнем в морето, спасявайки живота си, ако наблизо отново се появят войници.

— Какво ще стане, ако се появят клизантци за проверка? Има ли план как да се скрие Край?

— Скрие е най-подходящата дума. Тъй като е в безсъзнание, може да се пази на дъното на един от хладилниците. Хубава мисъл, особено ако забравят за него и го оставят там.

— Отмъщението — после, сега — информацията. Интересно, какви пленителни фактори е открил в нашия чужденец докторът.

— Той не е чужденец — настояваше доктор Мутфак. Докато аз спях, той е работил в малката си, но напълно оборудвана лаборатория, представляваща част от мини-болницата на хотела. Отговарям за това с репутацията си.

— Единствената ви репутация, която ми е известна, е репутацията на мозъкоизтисквач — казах аз. — Нима можете да сте уверен?

— Няма да търпя да ме оскърбяват чужденци? — завика докторът, като се изправи в гнева си така, че темето му почти стигна до рамото ми. — Към оскърбления от страна на жени съм свикнал, но от чуждопланетни… Там, където са ви родили, трябва да е известно, че база на цялото медицинско образование е здравата основа на биологията и физиологията. Случи се така, че цитологията ми е хоби. Бих могъл да ви покажа клетки, които ще ви накарат да закрещите от учудване, така че знам за какво говоря! Клетките на този субект са човешки, така че той е човек. Жизнеспособен „Хомо Сапиенс“.

— Но различията: такава отчужденост, ниска температура на тялото, отсъствие на емоции и така нататък…