Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 44

Държейки се настрани от линията на огъня зад вратата, хвърлих в отвора граната, след това още една, още и още… И когато димът тук се разнесе, а там достигна пределна гъстота, се промъкнах колкото може по-бързо и колкото може по-ниско. Това наистина звучеше отлично. Стенеха сирени, викаха войници, лаеше оръжие — шум от крайната суматоха. Хвърлих няколко гранати по вятъра, запокитвайки ги колкото може по-далеч, за да разширя покрития район, докато не останаха само половин дузина от тях. Тези ги запазих за някой възможен спешен случай, който вероятно щеше да възникне, и затова натъпках с тях джобовете на платото си.

Мината за ликвидиране на куфара, която включих, имаше петсекундна задръжка. Когато куфарът избухна, се хвърлих в противоположна страна. Промъквах се покрай стената, единственият ми ориентир в тази тъмнина, към караулното, което забелязах, когато за първи път изучавах вратите. Там бяха паркирани няколко коли, докато в същото време се молех да има оставена поне една.

Облакът се разреди, хвърлих напред още две гранати. В тъмнината чух звук на припалващ мотор. Забравяйки всяка предпазливост, се затичах. Някой се вряза в мен и падна тежко, но се задържах на крака и спъвайки се, продължих по-нататък. След това се препънах в края на тротоара и паднах, като се лиших от шапката си. Моторът ръмжеше все по-силно, а след това видях как точно зад края на димния облак се появи нисък фургон.

Той обръщаше, готов да тръгне напред по пътя, и аз хвърлих колкото може по-далеч две от останалите четири гранати. Шофьорът натисна спирачките, когато пред колата израснаха гъбообразни облаци, а след това аз се озовах до вратата и рязко я отворих.

Той беше облечен в бяло като готвач, с боне и всичко останало. Протегнах ръка и го извлякох навън, като му подарих бърз ритник по увисналата челюст с десния си крак, докато слизаше. После заех мястото на шофьора и превключих на първа скорост и хвърлих масата на колата напред колкото може по-бързо, давайки на вратата сама да се затвори от внезапното ускорение. Измъквайки се от дима, видях, че вече беше станало светло. Отлично направено, поздравих се аз, а след това намалих скоростта, за да не привличам вниманието. Към мен по улицата тичаха войници и навеждайки се колкото може по-ниско, започнах да свалям сивата си брада. Сега му е времето да се върна отново към ролята си на Васко.

Изведнъж усетих силна рязка болка в главата и паднах, крещейки от болка, издърпвайки волана. Фургонът се понесе към взвода войници, които моментално се пръснаха на всички страни. Нещо мръдна зад гърба ми и се отдръпнах настрани, така че вторият удар попадна в рамото ми и едва го усетих през дрехите. От задната част на фургона се бе подала облечена в бяло ръка, стискаща тежък котел. Силно завъртях кормилото и ръката изчезна от полезрението ми, когато собственикът й падна. В бързината забравих, че във фургона можеше да има и други хора.

Точно пред фургона до стената се беше проснал изплашен офицер. Отново завъртях кормилото и едва успях да го заобиколя. Ние се разгледахме добре един друг, докато фургонът минаваше покрай него. Противогазът и брадата ми вероятно ще му направят впечатление и той незабавно ще доложи за това по радиото си.