Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 3

— Сега накъде? — попита тя, когато хайка пищящи полицейски коли прелетяха в противоположната посока.

— Мислех за крайбрежието: вятър, слънце, пясък и други подобни — здравословно и укрепващо.

— Малко повече от укрепващо, ако не възразяваш срещу думите ми — тя се потупа по кръглия изпъкнал корем с повече от удовлетворена усмивка. — Вече е на шест месеца, кара седмия толкова спортно, че ми напомня.

Тя ми хвърли намръщен поглед, а след това пак насочи вниманието си към пътя.

— Обеща ми да ме направиш честна жена, така че можем да наречем това меден месец.

— Любов моя, аз… — казах аз, и с цялата искреност, на която бях способен, стиснах ръката й. — При първия удобен случай. Не искам да правя от теб честна жена — това би било физически невъзможно, тъй като в основата си твоят разум е толкова на крадец, колкото и моят — но, разбира се, ще се оженя за теб и ще сложа скъп…

— Откраднат!

— …пръстен на това изящно пръстче. Обещавам. Но в секундата, в която се опитаме да регистрираме брака си, данните ни ще изкормят компютъра и играта ще започне, а на малката ни отпуска ще бъде сложен край.

— А ти ще ходиш по свирката ми цял живот, затова мисля, че е по-добре да те хвана сега, преди да стана прекалено закръглена, за да те гоня. Ще отидем в твоя курорт и ще се насладим на един последен ден безумна любов. А утре, веднага след закуската, ще се оженим. Обещаваш ли?

— Имам само един въпрос.

— Обещаваш ли, Хлъзгави Джим? Познавам те.

— Давам ти дума, с изключение на това.

Тя рязко спря и аз се намерих право срещу дулото на моя собствен безоткатен 0.75 калибров. То изглеждаше много голямо. Палецът й побеля на спусъка.

— Обещай ми, сладкодумен, хлъзгав, хитър, крадлив аферист, иначе ще ти продупча мозъка!

— Скъпа, ти все пак ме обичаш!

— Разбира се, че те обичам. Но щом не мога да те получа целия за себе си, ще те имам мъртъв. Говори!

— Ще се оженим сутринта.

— Някои мъже толкова трудно подлежат на убеждаване — прошепна тя, хвърляйки пистолета в джоба ми, а себе си в обятията ми.

След това ме целуна с такава сладостна интензивност, че едва ли не с нетърпение очаквах утрото.

Глава 2

— Къде отиваш, Хлъзгави Джим? — осведоми се Анжела, подавайки се от прозореца на стаята ни. Спрях, когато вече бях стигнал до вратата.