Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 9

— Е, хайде сега. Не знаеш ли, че дори на свещеника е позволено да прочете менюто по време на Велики пости — каза Хари с лека усмивка и седна недалече от Марта.

— Стига с тия глупости! — рязко отсече Марта. — Какво каза Аби?

— Ами както предполагах, първо викна до небето, но накрая се съгласи на една трета. Намерил ни е едно подходящо момче. Ще дойде след няколко дни. Шие си униформа и търси да купи кола. Той разбира от коли. Само след няколко дена ще можем да се задействаме.

— Запозна ли се с него?

Хари кимна утвърдително. Докосна слепоочията си с копринената кърпичка, докато разглеждаше разголените крака на Джилда. Хубаво момиче, си помисли той не без малко тъга. В миналото той се беше забавлявал с много хубави момичета.

— Точно по мярка е. Малко своенравен, но ще ни свърши добра работа. Сигурен съм.

— Какво имаш предвид под своенравен? — попита Марта, пак ровейки из кутията с бонбони.

— Малко е кибритлия. Налита на бой, когато някой не му угоди, но аз много добре познавам тоя тип момчета. Ще реагира много бързо в екстремни ситуации. — Старите, сиви очи гледаха ту Джилда, ту Марта. Движението на очите му обезпокои Марта. Тя погледна Джилда:

— Защо не се облечеш, мила моя? Може тримата да слезем до казиното.

— Аха, ясно. Двете стари кримки искат да си побъбрят — каза Джилда и стана. Прекоси терасата, придържайки халата върху тялото си и поклащайки разголените си бедра по начин, който накара Хари да се захласне.

— Мило момиче — промърмори, сучейки мустак.

— Ще я напляскам аз нея! — каза Марта ядосано. — Кажи сега за момчето?

Хари преразказа това, което Аби му беше казал, и допълни:

— Срещнах се с него и ми хареса. Не се съмнявам, че ще се справи. Само едно нещо ме притеснява — той опипа вратовръзката си. — Имам предвид Джилда, тук…

— Смяташ, че той може да се влюби?

— Със сигурност.

— Е, и какво? — Марта си взе още един бонбон. — Тя и без това има нужда от мъж. По-добре да е някой близък. Това мен не ме тревожи. Разбира ли от сейфове?

— Аби направо се кълне в него.

— Той даде ли ти брошка, или нещо друго?

Хари извади от джоба си кутийката за бижута.

— Аби се разпусна много тоя път. Това нещо струва 18 бона.

Марта разгледа гривната и поклати глава в знак на одобрение.

— Как мислиш, Хари, дали Аби ще ни създаде неприятности?

— Не мисля. Знам, че е коварен, но засега се държи както си му е реда. Всичко ще се разбере чак като му занесем стоката и поискаме парите.

Марта изпадна в мрачно размишление за известно време, после пусна кутийката с гривната в дамската си чанта върху масата.

— Дали ще свърши работа? — внезапно съмнение се появи в гласа на Марта.

Хари кръстоса дългите си крака и се загледа надолу към оживеното пристанище.

— Трябва да свърши работа, няма как.

Два дни по-късно тримата отново бяха на терасата в обичайното си разположение, всеки посвоему демонстрираше безразличие. Марта и Хари седяха в разтегателни столове под сянката на големия чадър, а Джилда се изтягаше на слънце, облечена в оскъден бански костюм, който разкриваше добре златистата й кожа.

Марта бродираше нещо, опънато на обръч, като от време на време посягаше към една кутия с шоколадови бонбони, която Хари й беше купил от щанда във фоайето. Хари четеше обявите за размяна в „Ню Йорк Таймс“. Той обичаше да купува и продава наум разни стоки и можеше да прекара часове, разработвайки разни въображаеми сделки. Джилда се беше отпуснала напълно върху шезлонга и се наслаждаваше на слънчевите лъчи, които проникваха в тялото й. Можеше да лежи така с часове. Нито Марта, нито Хари имаха и най-малка представа какво й се върти в главата, докато се пече на слънце. Хари сигурно не се досещаше въобще, но Марта, която я познаваше, по-добре може би подозираше.