Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 11

Марта отново се вгледа в автомобила. Беше се задъхала от движението. Това се казва кола! За такава кола често си беше мечтала, докато беше затворена в оная смрадлива клетка.

— Сигурен ли си? Наистина ли можеш да я продадеш за четири хиляди?

Джони я погледна накриво с внезапно охладнели очи.

— Когато казвам нещо, имам предвид точно това!

Марта го изгледа изпитателно и кимна със задоволство. Чувстваше, че Аби е направил правилен избор. Този тип може би е костелив, но беше много подходящ за работата, за която й трябваше, а това всъщност я интересуваше.

— Джони, искаш ли нещо за пиене?

Той поклати глава.

— Не пия. — Той съблече куртката, окачи я на гърба на един стол и седна.

— Да поговорим за работата. Стар… Полковника ми каза основното. А сега подробностите.

Марта стовари туловището си на един стол близо до неговия. Облегна се и веднага заопипва около себе си за шоколадовите бонбони. Хари си придърпа един стол до нея. Джилда пристегна предизвикателно халата си и остана до парапета.

Джони я погледна:

— Мис Риголето няма ли да участва? — попита той.

— Разбира се. Ела да седнеш тук, Джилда — каза Марта, потупвайки с длан един стол до себе си.

— Вие си шушукайте… Аз ще поплувам — каза Джилда и без да поглежда към Джони, напусна терасата.

Ал Барни пресуши поредната си бира и започна нетърпеливо да почуква с празната чаша по масата, докато барманът не му донесе следващата.

— Много ожаднявам от това приказване — каза той, улавяйки моя поглед. — Засърбява ме гърлото.

Казах, че го разбирам.

— А сега, мистър, ми се ще да ви осветля като как й дойде на Марта идеята за този голям обир — каза Ал след една дълга глътка бира. — Преди около осем години тя ръководела една малка банда от опитни крадци на бижута — всичко трима. Акциите им били малки и недотам добре организирани. Появила се една стара крава, която всяка вечер ходела в Маями Казино, отрупана с бижута. Марта просто не издържала на изкушението. Организирала нападение. Момчетата грабнали плячката, а после Марта ураган я понесъл. Това, което тя не знаела, било, че бижутата са застраховани от Нешънъл Фиделити, Калифорния, а това е най-сигурната и най-упоритата застрахователна компания в целите Щати. Там има един тип на име Мадокс, който е шеф на отдел „Изплащане застраховки“. За него са ми казвали, че да изплати застраховка, било като да изгуби литър от собствената си кръв. Да си имаш работа с Мадокс, било като да си имаш работа с пепелянка.

Единият от нападателите нямал един пръст и жертвата на обира, вместо да си глътне граматиката от страх, взела, че забелязала точно това. Мадокс притежавал досиета на повечето от крадците на бижута по света — малки и големи, всякакви. Трябвало само да натисне няколко бутона и ето ти я картата на Джо Салик. На хората на Мадокс им били нужни три дни да пипнат Салик. После добре го пообработили. Да, без грешка са по тоя въпрос. Хората на Мадокс работят грубичко. Джо проговорил и Марта, докато се огледа, била зад решетките.

Делила килията с една жена на средна възраст, която излежавала присъда за злоупотреба. Май че Хети се казвала и била много приказлива. Преди затвора тя работила за Алан Фрисби, застрахователен агент в Парадайз Сити. Фрисби представяше всички най-големи застрахователни компании в страната. Ако искаш да застраховаш нещо важно, просто отиваш при Фрисби и той ти казва безпристрастно коя компания е най-подходяща в твоя случай, къде са най-изгодни условията и веднага ти урежда формалностите. Въртеше стабилен и процъфтяващ бизнес.