Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 10

Звънът на телефона ги стресна. Марта остави ръкоделието си. Джилда повдигна глава. Хари пусна вестника си, стана и се понесе с онази бавна походка, която винаги напомняше на Марта за щъркел, крачещ из дневната.

Те чуха едно проникновено, аристократично „ало“ и след това:

— Кажете му да се качи, моля.

Хари се върна на терасата.

— Нашият шофьор пристигна.

— Облечи се, Джилда! — каза Марта. — Сложи тоя халат!

— О, за Бога! — възкликна Джилда с досада, но стана и си метна халата. Отиде и се надвеси над парапета на терасата, за да гледа пренаселения плувен басейн в градината на хотела.

Джони Робинс направи силно впечатление на Марта. На терасата се яви мъж с безупречен външен вид — елегантна тъмносиня шофьорска униформа и фуражка под мишница. Висок, широкоплещест, с ниско подстригана черна коса, тясно чело, чип нос. Всичко в него излъчваше сила и деликатно намекваше за склонност към демонстрация на тази сила. Имаше спокойната, лека и пружинираща походка на професионален борец.

— Здравей, Джони — каза Марта, щом го видя. — Добре дошъл.

— Здравей. Вече съм чувал за тебе — като каза това, грубото лице на Джони се озари от сърдечна усмивка. — Възрастният господин ми разказа за тебе.

— Не ме наричай така! — каза рязко Хари. — Наричай ме „Полковника“!

Джони се изсмя, като отметна глава назад.

— Добре. Разбира се!

Погледът му се премести от Марта върху стройния гръб на Джилда. Дори халата не можеше да прикрие нейните форми. Другите двама веднага забелязаха проблясъка на интерес в очите му.

— Това ли е мис Риголето, за която ми говорихте.

Джилда се обърна бавно и му се представи от глава до пети. Веднага почувства тръпката на вълнението, която премина по тялото й при вида на този мъж, но успя да запази отнесеното и безразлично изражение на лицето си.

Те се огледаха взаимно. Джони побутна долната си челюст с палец и се обърна към Марта:

— Хм… Мисля, че ще ми хареса тук.

Усмихна се и започна да разкопчава двуредното си сако.

— Пу. Страхотна горещина. Видяхте ли каква красавица съм ви купил? Вижте я. Ей онова стоманеносиво нещо на алеята.

Марта помъкна туловището си. Двамата с Хари отидоха при Джилда и се надвесиха от парапета. Те видяха един „Кадилак Флитууд Брояш“, паркиран до входа на хотела.

Марта ахна.

— По дяволите! Колко ми струва това?

Тя се обърна, за да погледне Джони.

— Две хиляди и осемстотин долара — отговори той. — Това е просто подарък. Аз ще го продам за четири хиляди. Само ще спечелиш.