Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 33

Лайза паркира под една групичка палмови дървета. Те обграждаха малък отрязък от сребрист пясък, който, както беше огрян от лунната светлина, приличаше на прясно измита улица. Морето поплискваше съвсем наблизо.

Тя излезе от колата и тръгна по твърдия пясък. Хари с разтуптяно сърце я последва. Искаше му се да извика за помощ. Тя седна под палмовите дървета, а той застана до нея. Лайза погледна нагоре към него и каза нетърпеливо:

— Хайде да се любим.

След половин час напълно изтощен, Хари погледна голямата бяла луна. Чувстваше се така, като че ли беше въртян в центрофуга. Никога през целия му сексуален живот не му се беше случвало подобно нещо. Да се любиш с Лайза, беше като да се любиш с дива свиня. Хари се отврати от този потресаващ сеанс. Когато се чукаше с някое момиче, той обичаше сам да ръководи нещата, да регулира темпото и така нататък. Но този път нямаше възможност за никаква инициатива, единствено трябваше да задоволява дивата страст на Лайза.

— Дай ми една цигара — каза тя. Беше си дръпнала роклята надолу и кротко лежеше до него. Докато й палеше цигарата, Хари с изненада видя в светлината на запалката колко успокоена беше сега. Остротата на чертите и се беше смекчила. Гледаше го усмихната, с добри очи, и дори, въпреки големия нос, изглеждаше красива.

Хари не знаеше какво да каже, още се чувстваше разбит на парчета и не й каза нищо. Просто лежеше до нея, докато тя си изпуши цигарата и я изгаси в пясъка.

— Трябва да се връщам. Ще си помислят, че ми се е случило нещо лошо. — Тя стана и прекоси пясъка по посока към колата. Хари я последва. Едва влачеше краката си. Никога не се беше чувствал така изцеден. Щом тя се плъзна под волана, а той се отпусна тежко на другата седалка, последва въпросът:

— Хубаво ли ти беше?

Хари можеше да каже, че е било просто ад, но се сети за работата си. За нищо на света не искаше това, което се случи, да се повтори отново, но си помисли, че в края на краищата тя скоро ще си отиде и затова спокойно излъга: „По-хубаво от всякога“.

Тя кимна, включи скоростите и подкара колата обратно по крайбрежното шосе към светлините на Ситито.

Три дни след това Хари беше възстановил мъжествеността си. Лайза не го беше потърсила повече и той смяташе, че е вън от опасност. Успокояваше се, че всичко е било за Лайза моментно настроение и няма да му се наложи да изтърпи това изтезание отново.

На сбогуване Лайза го беше погледнала многозначително с големите си, блестящи очи и му се беше усмихнала: „Беше хубаво, нали, Хари? И на мен ми беше по-добре от всеки друг път“. И замина.

Е, това беше то, си мислеше Хари с върховно облекчение. Какво преживяване! Кошмар! Слава Богу, че всичко мина и край.