Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 31

И така, тя се приближи към него, широко отворила големите си, подвижни очи, и му каза коя е.

Ако кажа, че Хари се стресна, като се намери очи в очи с дъщерята на големия шеф, е много меко. Той направо изпадна в паника. Трескаво се питаше откога ли е тя в магазина и дали го е видяла как пощипва отзад момичето на щанда за козметика. Успя някак да се стегне и задейства чаровната си усмивка.

— Добре дошла в магазина, мис Коен. Това е неочаквано удоволствие за нас.

Лайза забеляза паниката му и остана доволна. Хареса й тази усмивка, която накара кръвта й да се движи по-бързо из вените.

— Искам да поговорим за магазина — отсече тя кратко. — В колко часа затваряте?

— В седем часа — й каза Хари. — Заповядайте в канцеларията, мис Коен!

— Ще почакам в колата — каза Лайза. — Ще вечеряме заедно. След което се обърна, шмугна се в тълпата и Хари я изгуби от поглед. Изруга наум, защото имаше уговорка за тази вечер с едно момиче, което беше обещало интересни неща. Нямаше избор, трябваше да й се обади и да отложи срещата. Момичето се ядоса и се развика по телефона. Хари измърмори нещо и без да я изслуша, затвори.

През целия следобед той се питаше защо ли, по дяволите, дъщерята на магната искаше да вечеря с него. Прекара останалата част от работното време в канцеларията си, където трескаво отчиташе последните печалби и правеше баланса. Единственото, което му идваше наум, беше, че може би ще провери печалбите и загубите, и понеже покупките бяха понамалели през последния месец, Хари се поизпоти. Но нямаше причини за тревога. Докато вечеряха, Лайза дори не спомена за магазина.

Тя го чакаше в един бял „Астон Мартин“. Беше облякла семпла, но явно много скъпа, ярко червена рокля. Нямаше нито бижута, нито чорапи на краката си. Черната, лъскава коса стоеше в безупречна прическа и ако не беше тоя нос, можеше да изглежда дори привлекателна.

Хари седна на предната седалка и Лайза потегли, сменяйки скоростите със завидно умение. Тя не говореше, докато профучаваха по крайбрежната улица. Чак като излязоха от Парадайз Сити, попита рязко:

— Ядеш ли морски храни?

— Да, разбира се — каза Хари. — Ям всичко.

Тя се съсредоточи в шофирането. Хари мразеше да го возят, винаги предпочиташе да шофира сам. Но този път не усети ни най-малко безпокойство, въпреки изключително високата скорост.

Пристигнаха в малък ресторант, за който Хари знаеше, че е убийствено скъп. Намираше се в едно усамотено и екзотично крайбрежно кътче. Той се притесни дали ще му стигнат парите да плати сметката, но отново нямаше място за тревога. Щом видя Лайза, оберкелнерът се поклони ниско и ги отведе в едно усамотено сепаре, отделено от шумната и пренаселена част на ресторанта. Оттук нататък Хари нямаше никакъв пръст в организацията на вечерта.

Вечерята беше поръчана: огромни скариди, провиснали от високите чаши, пълни с парченца лед, омари с майонеза и шампанен сос, за десерт — диви ягоди със сметана.