Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 32

Лайза седна точно срещу Хари и докато се хранеха, го изучаваше с поглед и му задаваше въпроси, несвързани с магазина, както той очакваше, а отнасящи се до самия него. Въпросите й бяха много точни, целенасочени и строго лични. Хари им отговори. Кои са родителите му? Каква е професията на баща му? Къде е учил? Какви са амбициите му? (На този въпрос Хари отговори малко неуверено, че му харесва в магазина и е доволен от работата си. Обаче забеляза смръщения рязък поглед на Лайза и допълни, че, разбира се, не би имал нищо против да се издига по йерархията, но и така е много доволен). Женен ли е? Какво е хобито му? (Хари отговори — голф, но ако беше казал истината, трябваше да каже секс). Разпитът продължаваше и Хари все повече се изненадваше и даже се подразни малко, но си каза, че човек никога не знае, тя може да го е нарочила за някаква работа.

До края на вечерята Лайза знаеше за Хари почти толкова, колкото сам той знаеше за себе си. Е, не съвсем. Когато тя зададе въпроса за сексуалния му живот, Хари се скри зад облаче цигарен дим. Разпитът беше стигнал твърде далеч.

— Карам някак… Но мисля, че не си заслужава да говорим за това.

— Добре. Искаш ли кафе?

— Вижте какво, мис Коен — започна уверено Хари, чувствайки, че това е моментът да защити честта си на кавалер. — Вие сте моя гостенка тази вечер. Нека сме наясно с това. Кажете вие искате ли кафе?

Тя раздвижи нетърпеливо раменете си.

— Не бъдете глупак — каза с брутална откровеност. — Всичко отива в сметката на татко. Аз само подписвам, той плаща. Като знам колко изкарваш, не вярвам да можеш да платиш тази сметка. Искаш ли кафе?

Размисляйки по-късно, Хари стигна до заключението, че именно този беше съкрушителният момент, в който той трябваше или да й удари един шамар, или да хвърли на масата стоте долара, които имаше, и да си тръгне. Но Хари не беше такъв човек. Той се поколеба малко и включи отново чара си.

— Ами добре, благодаря. Не знаех. С удоволствие бих изпил едно кафе.

Това беше краят на Хари Луис. Пиха кафе и коняк, говориха за най-новите романи, най-новите плочи, най-новите филми. Той през цялото време усещаше как големите черни очи се плъзгаха по широките му рамене, оглеждаха чувствените ръце и изучаваха лицето му.

Изведнъж тя извика оберкелнера и поиска сметката. Прегледа я внимателно, дори събра наум цифрите, и подписа, след което остави десетдоларова банкнота върху таблата. Келнерът се отблагодари за щедрия бакшиш, като ги изпрати с поклон до земята. Хари забеляза това брутално разточителство и го възненавидя.

Отидоха до колата. Хари каза, че отдавна не е хапвал толкова добре, и й благодари. Лайза не каза нищо. Качи се в колата, запали мотора и щом Хари седна до нея, потегли по крайбрежния път към пясъчните дюни.

— Не знам дали знаеш, но това шосе свършва ей там в пясъците — каза неловко Хари.

— Знам — каза тя.

Хари не беше чак толкова глупав и разбра, че вечерта не е свършила още. Той изведнъж осъзна, че Лайза Коен, дъщерята на неговия шеф, му е хвърлила око и от тази мисъл по гърба му изби студена пот. Защото преди всичко тя съвсем не беше негов тип. Тя беше от тия жени, които Хари дори не поглеждаше. Той обичаше неговите момичета да имат големи гърди и тесни, стегнати дупета. Това момиче нямаше нито фасада, нито задни части. Просто беше кльощава. Освен това беше дъщеря на Сол Коен. Ако Хари легне с нея и Коен разбере, Хари веднага ще изхвърчи от работа.