Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 19
Джеймс Хадли Чейс
— Точно така ще направя — продължи Марта. — Няма да позволя да ме хванат жива.
— Добре, Марта, това все пак е някакъв изход. Много си уморена вече. — На Хари му се искаше да вярва в думите си. Извади от кожената кутийка друга пура и внимателно я запали. — Имаш ли хапче или нещо подобно?
Тя го погледна и кимна.
— Да.
Хари кръстоса крака, поколеба се малко и после попита.
— Имаш ли едно и за мене?
— Да, Хари.
— Няма да стане нужда, но за всеки случай. По-добре е да умреш пронизан от меч, отколкото от тъп кухненски нож.
Джилда и Джони се появиха на терасата. Хари и Марта не ги бяха чули да идват. И двамата се обърнаха припряно и погледнаха с напрегнато очакване.
Джилда се отпусна в един стол. Събра косата си от раменете и я повдигна нагоре с малко треперливо движение. Джони отиде до Марта.
— Ето ти го — каза той и постави върху масата четири листа фотокопирна хартия. — Не беше лесно.
Марта остави наполовина изяденото бутче върху картонената чиния и погледна суровото и безизразно лице на Джони.
— Някакви проблеми?
— Имаше някой и друг, но се справихме. Портиерът не е чак такъв мързел. Без малко да ни хване. Но както и да е, важното е, че успяхме.
— Абсолютно сигурен ли си, че няма да си имаме неприятности? — отново попита Марта.
— Той беше чудесен! — каза Джилда с дрезгав глас. — Отключи и заключи всички ключалки. Цели осемдесет минути отваря този шкаф за папки. Аз почти полудях. Но не и той! И след като преснимахме папката, още половин час заключва шкафа.
— Стига, стига! — каза Джони. — Просто свърших работата. Сега отивам да поплувам.
Той притича надолу по стълбата към плажа.
— Нали ти казах Марта — обади се Хари, — че е надежден.
— Да знаеш само колко е надежден — каза Джилда. — Беше направо вълшебно. Как само отвори вратите, как беше коленичил пред онази ключалка, шепнейки и, като че ли се люби с жена, толкова нежно, толкова… Никога не съм виждала нещо подобно. И когато ключалката на шкафа поддаде, така както жена би му се отдала, той изпъшка, сякаш… сякаш…