Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 20

Джилда изведнъж млъкна и стана. Беше се изчервила.

— Ще пиеш ли нещо! — попита нежно Хари. — Да ти налея ли?

Джилда не го чу. Отиде до парапета, наведе се и загледа Джони, който плуваше навътре в морето.

Другите двама се спогледаха. Марта изтри пръстите си в салфетката и взе фотокопията.

Напрежението, докато влязат в сградата, моментът, в който почти налетяха на портиера, разхождащ се по втория етаж, дългото чакане, докато Джони се бори с ключалката, радостта от крайния успех — всичко това беше изморило и изтощило Джилда до краен предел. Тя остави другите двама да разглеждат фотокопията, отиде в стаята си, съблече се и взе студен душ. Беше гореща нощ, с пълна кръгла луна. Прозорците бяха широко отворени, но пак беше задушно. Тя легна гола на леглото с кръстосани крака и ръце под главата. Загледа се в съвършено кръглата луна. Лежа дълго време така, възстановявайки в главата си случилото се. Припомни си ужаса, който изпита, когато Джони я сграбчи и издърпа в тъмното, за да избегнат поклащащата се фигура на портиера.

Светлината на терасата изгасна. Джилда чу как Марта тръгна тежко към хладилника и как вратата на Хари се затвори, но всичко това премина по периферията на съзнанието й. Тя мислеше какво ли прави Джони. Ако сега дойдеше в стаята й, не би му отказала нищо. Желаеше го силно. Така, както не беше пожелавала никой друг мъж.

Но Джони не дойде.

Точно в осем и половина сутринта Фло вкарваше масичката на колелца в спалнята на Марта. Учуди се, че Марта вече беше станала. Седеше на малката си тераса и припряно скрибуцаше с един молив върху лист хартия.

— Добр’утро, мис Марта. Добре ли сте? — попита Фло, въртейки големите си черни очи.

— Разбира се, че съм добре, глупачко! — отсече Марта и остави молива.

Тя огледа масичката с алчни очи. Фло винаги измисляше нещо вълнуващо за закуска и умееше да го сервира добре.

— Кажи на Полковника, че искам да говоря с него след един час. Къде е той?

— Пие си кафето долу на терасата, мис Марта.

— Добре, кажи му.

Половин час по-късно Марта беше изяла четири палачинки със сироп, четири агнешки бъбречета с доматен сос, пет препечени филийки с черешов мармалад и три чаши кафе. Тя бутна настрани масичката на колелца, облегна се назад в стола си и тъкмо въздъхваше доволно, когато някой почука на вратата.

Хари влезе. Приличаше на стар кльощав щъркел, носещ запалена пура.

— Седни! — каза Марта. — Искаш ли кафе? Останало е малко.

— Не, благодаря. Вече пих. — Хари седна и кръстоса крака. — Какво има?

— Направих списък. Хвърли му един поглед! — Марта му подаде листа, върху който беше работила.

Хари го прочете, подръпвайки мустак, и кимна.

— Аз също направих списък. Трябва да ти кажа, че между нас цари пълно единомислие. Но защо не си включила Диамантите на Есмалди! Не мога да разбера.

Марта поклати заплашително глава и изкриви лице така, като че ли беше сдъвкала лимон.

— Хари, да разбирам ли, че ти можеш дотолкова да изглупееш, че да тръгнеш за Диамантите на Есмалди?

— Не разбирам, защо да не тръгна. Те струват 350 000 долара. Аби ще полудее от радост, като ги види. Кажи, защо?