Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 17

Хари тайничко се усмихна.

Джони се върна около осем и половина. Беше върнал на Аби гривната и носеше обратно разписката на Хари. Чрез един приятел на Аби се беше сдобил с матриците за ключа и с някои други инструменти, които му бяха нужни. Каза, че на другата сутрин ще работи върху ключа.

Фло им поднесе за вечеря термидор от стриди. Хранейки се по обичайния си начин, Марта изяде две големи стриди и купичка сладолед. След вечерята се заеха да убиват времето си всеки посвоему.

Като типичен почитател на телевизията, Джилда включи апарата и се залости пред него за цялата вечер. Марта и Хари излязоха на терасата. Той с тефтерче и молив се задълбочи върху въображаемите си печалби и загуби в колонката „Покупко-продажби“, а тя забоцка ръкоделието си. Джони седна на разстояние от тях и се загледа в осветеното пристанище, яхтите и фаровете на колите, които образуваха дълги панделки светлина, пълзейки покрай брега. В единайсет и половина Марта стана и съобщи:

— Аз си лягам.

Никой не си направи труда да й каже каквото и да било. С тромавата си походка тя мина покрай Джилда, която се взираше като хипнотизирана в синия екран. Леля й изпуфтя с досада и се запъти към кухнята. Фло винаги й оставяше в хладилника набор от студени ястия. Марта се поколеба между пилешките гърди и филето от писия. Спря се на пилешкото. Сложи го в една картонена чиния, винаги имаше няколко върху хладилника, и отиде да си легне.

След двадесет минути Хари приключи с баланса си. Беше много доволен, че има печалба. Сгъна си вестника и каза: „Лека нощ на всички“ и си легна.

Щом чу да се затваря вратата на спалнята на Хари, Джилда почувства, че кръвта й потича по-бързо по тялото. По телевизията вървеше някаква скучна сапунена опера. Джилда погледна през отворените врати към терасата. Джони седеше там, с крака на железния парапет, невъзмутимо загледан надолу. Тя се изправи, изключи телевизора и се запъти към терасата. Беше облечена в бял клин и червена блуза без гръб. Кестенявата й коса се спускаше свободно върху раменете. Съзнаваше, че изглежда много привлекателна и това й даваше увереност. Спря недалече от Джони, сложи ръце върху парапета и се загледа към пристанището. Джони с нищо не показа, че я е забелязал. Тя почака малко и каза:

— Какво ще правиш с парите, като ги вземеш?

— Още не съм ги взел.

— Представи си, че си. Какво ще правиш с тях?

Той я погледна.

— Защо искаш да знаеш?

Тя се обърна към него.

— Защото ми е интересно.

— Е, добре. Щом ти е толкова интересно, ще ти кажа. — Той извади от джоба си пакет цигари. — Ще запалиш ли?

— Не, благодаря.

— Ще си купя един гараж. — Той си запали една цигара и издуха дима към отрупаното със звезди небе. — Вече съм се уговорил за един. Специализиран е за състезателни коли. Сега не печели много, но то е защото оня, дето го държи, не разбира много от тия коли, а аз разбирам. Мога да направя големи неща там.

Джилда почувства лека тръпка на ревност. Тия мъже, винаги имаха разни планове. За Бога, някакъв си там гараж.