Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 16

— Машината е „Зенокс“ — каза Хари на Джилда. — Указанията са написани върху капака. Заредена е с хартия. Само трябва да сложиш оригиналите върху машината и да натиснеш бутона.

Джилда кимна.

Хари извади тенекиената кутийка от джоба си и я подаде на Джони.

— Това е отпечатъкът на ключалката. Говори ли ти нещо?

Джони отвори кутийката, разгледа отпечатъка и направи гримаса.

— Говори ми, даже много. Това е ключалка „Херман“ и е дяволски коварна. Той се облегна и се загледа към морето, за да помисли малко.

Марта държеше между пръстите си голям бонбон с пълнеж. Гледайки напрегнато Джони, тя изведнъж се разтревожи.

— Не можеш ли да се справиш с нея? — попита тя с леко писклив глас. — Аби каза, че можеш да се справиш с всякакви ключалки?

Джони бавно обърна глава и я погледна с ледените си очи.

— Не се паникьосвай, Плюска — каза той. — Мога да се справя и с тази ключалка, но искам малко да помисля.

Джилда се изкикоти.

— Не ме наричай Плюска — изръмжа Марта вбесена. — Виж какво ще ти кажа…

— Я стига — отсече Джони. — Не ми пречи да мисля.

Хари поглади мустак и погледна Джилда. Намигна й лекичко с тежкия си, сбръчкан клепач. Марта беше толкова шокирана, че дори върна бонбона в кутията, но си замълча.

Най-сетне Джони кимна.

— Ще стане. Ще трябва да прескоча до Маями за няколко модела ключове. Ще е много рисковано да ги взема оттук. Да, о’кей, ще стане.

Марта въздъхна дълбоко, повдигайки огромния си бюст.

— Малко ме поуплаши за момент. Всичко зависи от това дали ще вземем тези документи.

Джони отмести поглед от нея. Не направи дори и най-малък опит да скрие нетърпението и апатията си.

— Ще ми трябва още една кола — каза той. — Кадилакът е представителен, но много се набива на очи. Ще наема един „Херц“. — Той се изправи и отиде във всекидневната.

Тримата го чуха как се уговаря по телефона за „Херца“.

— Как си, Плюска! — каза Джилда и избухна в смях. — Трябваше да си видиш физиономията. Как само ти го каза, а?

— Млъкни, малка мръснице! — изръмжа Марта. — Виждам как му се натискаш. Ти…

— Уважаеми дами! — Хари се намеси рязко. — Стига толкова. Не забравяйте, че работим заедно и имаме общи интереси.

Джилда стана от стола, наду бузи, кръстосаха с Марта още по един поглед. После напусна терасата, поклащайки бедра.

Джони се върна.

— Всичко е уредено. Ще взема колата от офиса. Ами тръгвам. Ще се върна към осем часа.

— Почакай за момент, Джони — каза Хари. — Щом отиваш до Маями, би ли върнал гривната на Аби? Обзалагам се, че вече го е снесъл от страх да не й се случи нещо. Дай му я, Марта.

Марта се поколеба за миг, но подаде кутийката с гривната на Джони.

— Да не я изгубиш.

Джони й се ухили.

— Представи си, че духна с нея?

— Казах „да не я изгубиш“ — обясни Марта.

След като Джони замина, Хари запали пура и опъна дългите си крака в знак на задоволство.

— Аби ни намери подходящо момче — каза той. — Професионалист е.

— Плюска! — промърмори Марта. — Няма да забравя това никога.

Тя понечи да си вземе още един бонбон, но изведнъж бутна рязко кутията настрана и се загледа към морето.