Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 6

След няколко часа мълчаливо препускане с такава скорост, каквато само австралийци могат да си позволят, без да видят ни една къща, ни един човек дори, наближиха града.

— Алиса! — усмихна се с цигара в уста шофьорът.

Джовани знаеше. Австралийците са влюбени в това градче. Не ще ги чуеш да кажат Алис Спрингс. Тъй го наричат само чужденците, тъй е означена в официалните карти. Останало му е името, с което някога телеграфистите са кръстили извора, от който са черпели вода, в чест на една хубава Алиса, дъщерята на началника им. Но не и заради старата Алиса е сегашната обич. Това градче наистина крие някакво очарование. Дори Джовани, видял толкова красоти, преситен от красота в родината си, не можеше да му го оспори.

Когато го зърна за пръв път, се смая. И не от блясъка на магазинчетата и кокетните му къщички. Те бяха все тъй безлични както навред из тоя край. Красотата му не се дължеше и на природата му, на удивителното му местоположение между две планински вериги, чиито склонове грееха в теменужени оттенъци. Имаше нещо друго. Сякаш бе попаднал сред град-макет в Холивуд, където се снемат ковбойски филми за дивия Запад. Почувствувал се бе в град на пионери. Северната територия не е Австралия, а австралийска колония, непозната, неизучена и дива. Около пивниците, под евкалиптите и палмите се лутаха брадати мъже с ботуши, тесни панталони, шарени ризи и ковбойски шапки, които, види се, току-що се бяха завърнали от пустинята. По улиците препускаха въоръжени конници. Из тълпата се провираха свещеници в черни раса и полицаи, възседнали камили. В Австралия само полицаите носят нещо като униформа, затова се познават лесно.

Камионът спря. Джовани благодари и опита да се промъкне незабелязан до общинското управление. Не му се удаде. Че какъв град е Алиса — по-малък от всяко италианско село. Познаваха се, кажи-речи, всички. Бил Скитника го видя пръв и се впусна насреща му.

— Откъде доскача, бе Кенгуру?

Джовани стисна зъби. Ами сега? Днес беше петък. Управлението щеше да работи още час. Пропуснеше ли, трябваше да чака до понеделник. Чиновниците най-много тачат седмичната почивка. Нали само през тая почивка и те могат да покопаят в златоносните си дупки?

— Имам работа! — отсече решително новодошлият. — Ще дойда след половин час.

— Ще се чукнем само по една и тогава върви където щеш!

Намесиха се и другите. И Боб Уискито, и Плешивия Хари, и Скорпиончето, наречен тъй заради дребния му ръст и свадливия му нрав. Едва сега Джовани разбра, че има приятели на всяка крачка. Не можа да им откаже. Влезе в бара.

— „Дръж се! — помисли си той. — Ни думичка! Изтървеш ли се, всичко отива но дяволите!“

Успя да се сдържи след първата чаша бира. Тя го подмами за втора. И при втората продължи да си напомня: „Мълчание!“