Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 7

После забрави, всичко. Стана му леко-леко. И безкрайно весело. Престана да се бои от хората. Те вече не му изглеждаха гладници, които дебнат да му грабнат богатството, а братя. Как да ги мами повече? Обичаше всички, много ги обичаше.

— Момче! — провикна се Джо. — Дай по една на всеки!

Посетителите се обърнаха учудени.

— Какво, бе Кенгуру? Да не си набарал златна буца?

— Не питайте, а пийте! Джовани Гато плаща. Не Джо Кенгуруто. Вече няма Джо Кенгуруто. Има само сеньор Джовани Гато, милионера. Може и мистър Гато…

Тълпата се струпа край него озадачена. Единствен келнерът оставаше недоверчив. Не за пръв път му правеха поръчки, които остават неплатени.

— По-напред парите! — изсумтя той.

— Как! — изкрещя Джовани. — Не вярваш значи? На мене?

— Че ти да не си първият голтак, който ме е завличал?

Тази обида преля чашата. Джовани измъкна опала от джоба си и го завря в лицето му.

— Туй какво е, бе хлапак?

Ей така, без да разбере как, Джо Кенгуруто пропусна да запази периметъра, а вместо това разправи на приятелите си всичко, което бе решил да крие. Оставаше само да опише точно къде е находището. Чак тогава се сепна. Някаква задръжка изплува и в неговото пияно съзнание, заприщи като савак¹ словоохотливостта му. Стисна зъби. Тръгна залитащ към изхода. Само че приятелите му не мислеха да го изпуснат тъй лесно. Прегърнаха го и го дръпнаха назад. Бяха стари търсачи на щастие. И на тях им се щеше да пипнат златната птичка.

Внезапно вратата на пивницата се отвори и вътре се намъкна суров и заплашителен, със строг израз на лицето инспекторът Том Риджър. Имаше нещо властно у него. И в яката му фигура, и в движенията, и в стоманения поглед. Бояха се от него всички — и нарушители, и невинни.

— Осемнадесет часът! — рече той тихо. — Защо не затваряте?

Собственикът погледна часовника. В улисията беше пропуснал да отпрати клиентите си. А това беше голямо нарушение. В осемнадесет часа мъжете напускат бирариите и се прибират по домовете си. Само най-закоравелите продължават почерпките в бетл-департаментите кръчмите, където сервират по-силни напитки. Том Риджър мълчеше, вторачил поглед в Джо. Изучава го така цяла минута. После отсече, сякаш изплющя камшик:

— А ти, пияницо, тръгвай с мен! Да изтрезнееш в участъка!

Тълпата зашумя.

— Ама той… — обади се Бил Скитника. — Намерил опали.

Инспекторът го сряза:

— Пиянски брътвежи! Хвана го здраво подръка.

— Тръгвай с мен!

Отведе го отсреща в участъка. Вкара го в кабинета си и затвори вратата.

— Глупак! — изруга го той веднага. — Тъп си като кенгурова торба! Как не можа да си сдържиш езика? Сега цяла Алиса знае. Където мръднем, и ще се помъкнат подире ни.

Пияният смотолеви:

— Защо пък подире ни? Опалите са си мои!

— Щяха да бъдат твои, ако бе мълчал. Сега са наши. Двама трябва да си блъскаме главите как да ги запазим. Кой знае какво може да стане до понеделник. Я ти, я аз, я съдията? Остава едно — най-старото. Да избързаме, да оградим периметъра с въженце и да натиснем лопатите.

— Не ща! — дръпна се Джовани. — Мои са си! Какво се месиш и ти?