Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 101

Внезапно Крум прехапа устни. Как се бе поддал и той на илюзията, как бе забравил законите на физиката, как бе пренебрегнал логиката? Добре, бе видял гигантско кенгуру, високо колкото триетажна къща! При такава височина то би трябвало да тежи няколко десетки тона, колкото дузина слонове, колкото един кит. А скоковете му достигаха на височина до двадесет метра и на дължина до сто. Възможно ли беше това? Слушал ли бе някой някога нещо подобно — слон или хипопотам, или носорог да прескача препятствията като кон? Можеше ли животно, десет пъти по-тежко от тях, да скача на височина два пъти своя ръст? Какви би трябвало да бъдат тия кости, тия сухожилия, тия мускули? Чувал беше, че сухоземно същество с теглото на кит не би могло да се придвижва по сушата, би се сплескало под собствената си тежест. Според природните закони подобно кенгуру въобще не може да съществува. И още нещо. Всички пропорции на великанското кенгуру отговаряха на пропорциите в телесния строеж на обикновения му братовчед — изящни, грациозни, приспособени към начина му на живот. Същото бе и съотношението между ръста на обикновеното кенгуру и скоковете му. А според биологичните закони, колкото животните са по-едри, толкова са по-масивни, груби и тромави.

Имаше впечатлението, че го бе видял в увеличително стъкло. Всички други разкази описваха все гиганти, подобни на обикновените си събратя, само че гледани с лупа: и ему, и зайци, и гущери.

Кой би могъл да приближи така до окото един далечен образ? Същият, който може да пренася езера и оазиси в пустинята на стотици километри; същият, който пренася кораби в морето, който дава храна на легендата за Летящия холандец — рефракцията или миражът, фата-морганата, демонът на пустинята.

И без никаква връзва с това откритие, едновременно с него, в съзнанието му блесна другото решение. Сякаш мозъкът му внезапно се бе прояснил и решаваше задача подир задача като при изпит. Пазачите му бяха аборигени. А той — психолог, запознат основно с психиката на първобитните хора, с нейната детинска наивност и в същото време с всички нейни най-сложни прояви, с които човекът се отличава от животните.

Дворецът безспорно беше египетски. Египетски бяха облеклата и оръжията на черните воини. Ала имаше и нещо различно. Ръбците по гърдите и избитият долен резец издаваха недвусмислено обичаите на австралийските туземци. Такива обичаи, доколкото си спомняше Крум, в Египет не са съществували.

Трябваше да постъпи както при истински аборигени, трябваше да приложи това, което знаеше за истинските аборигени…

И още преди да бе изготвил целия си план, дочу отместването на каменната врата, видя как огънят на факлата разгони мрака, видя и воина, който влезе. Ехенуфер, началникът на стражата. Но той също беше с избит зъб, със същата татуировка по гърдите. Значи можеше да опита и с него…