Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 7

— Човек винаги смята, че неговите младежки години са най-хубавите — философски отбеляза Поаро.

— Зная. Отегчавам ли ви? Не искам да ви отегчавам. Както и да е, не желая Сара, която наистина е мило момиче, да се омъжи за Дезмънд Лий-Уъртли. Тя и Дейвид Уелин, който също е тук, винаги са били добри приятели, привързани са един към друг и двамата с Хорас се надявахме, че когато пораснат, ще се оженят. Но естествено сега тя го намира за скучен и е напълно запленена от Дезмънд.

— Не ви разбирам напълно, мадам — обади се Поаро. — Поканили сте го и той сега е тук, този Дезмънд Лий-Уъртли?

— Аз съм причината — призна си тя. — Хорас настояваше да й забраним да се вижда с него. Разбира се, по времето на Хорас бащата или настойникът щяха да отидат в къщата на младежа с камшик в ръка. Той много настояваше да не допускаме Дезмънд вкъщи. Обясних му, че тази тактика е напълно погрешна. Казах му: „Не, покани го да дойде тук. Нека прекара Коледа със семейството.“ Съпругът ми, разбира се, реши, че съм луда, но аз го убедих, като му казах: „Скъпи, нека да опитаме. Нека тя да го види в домашна обстановка, в нашата къща. Ние ще се държим любезно с него, ще бъдем учтиви и може би така той ще й се стори по-малко интересен.“

— Както се казва, мадам, добър план — похвали я Поаро. — Мисля, че разсъждавате много разумно. По-разумно от съпруга ви.

— Надявам се да успее — промърмори колебливо госпожа Лейси. — Но сякаш още не дава резултат. Все пак той е тук само от два дни. — Изведнъж на бузата й се появи трапчинка. — Ще ви призная нещо, мосю Поаро. Този младеж ми допада. Не искам да кажа, че наистина го харесвам. Не и с разума си, но усещам чара му. О, да! Разбирам какво намира Сара в него. Но аз съм достатъчно възрастна и опитна и зная, че той не носи нищо добро. Въпреки че ми е забавно в компанията му. Все пак си мисля, че той има и някои добри страни — добави отнесено дамата. — Попита дали може да доведе сестра си. Тя била оперирана и била в болница. Каза, че щяло да й бъде много тъжно да остане там по празниците. Попита ни много учтиво, дали няма да ни затрудни, ако я вземе със себе си. Увери ни, че ще се грижи да й носи храната в стаята и всичко останало. Е, мисля, че е много мило от негова страна, нали, мосю Поаро?