Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 108

Погледът на Еркюл Поаро се спря върху лицето на вдовицата. Със задоволство забеляза изписаното отчаяние… пребледняването… страха…

— И след време бленуваната цел щеше да бъде по-стигната — завърши спокойно той. — Четвърт милион и две сърца, които бият едно за друго…

Доктор Стилингфлийт и Еркюл Поаро вървяха по улицата, покрай „Нортуей Хаус“. От дясната им страна се извисяваше високата стена на фабриката. Над тях отляво бяха прозорците на кабинетите на Бенедикт Фарли и Хюго Корнуорти. Поаро се спря и вдигна от земята малък предмет — черно парцалено коте.

— Voila! — рече той. — Ето какво е държал Корнуорти с клещите и го е доближил до прозореца на Фарли. Нали си спомняш, че той е мразел котките? Естествено веднага е отишъл до прозореца.

— Защо, по дяволите, след като го е изпуснал, Корнуорти не е слязъл да си го прибере?

— Как би могъл? Ако го направи, би предизвикал подозрение. В крайна сметка какво би си помислил всеки, когато това се намери? Че някое дете си е играло с него и го е изпуснало.