Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 107

— Ама, Поаро, наистина не разбирам какво общо има твоята пералня — обади се в типичния си стил доктор Стилингфлийт.

— Моята пералня е изключително важна — рече детективът. — Онази глупава жена, която работи там и съсипва якичките ми, за пръв път в живота си бе полезна на някого. Сигурно вече разбирате, то е очевидно. Господин Фарли погледна писмото, а един-единствен поглед би бил достатъчен, за да разбере, че не е неговото, и все пак той не го разбра. Защо? Защото не виждаше добре!

— Не беше ли с очила? — обади се рязко инспектор Барнет.

— Да, носеше очила — усмихна се Еркюл Поаро. — Ето защо е толкова интересно. — Той се наклони напред и продължи: — Сънят на господин Фарли е бил много важен. Разбирате ли, сънувал е, че се самоубива. Малко по-късно той го прави. Тоест бил е сам в кабинета си и е намерен с револвера до него, никой не е влизал или излизал от стаята по времето, в което той се е застрелял. Какво означава това? Означава, че сигурно е самоубийство, нали?

— Да — обади се с категоричен тон Стилингфлийт.

Еркюл Поаро поклати глава и съчувствено каза:

— Точно обратното. Било е убийство! Едно необикновено и хитро замислено убийство. — Той потропа с пръсти по масата, а зелените му очи заблестяха. — Защо господин Фарли не ме заведе в кабинета си през онази вечер? Какво имаше там, което аз не биваше да видя? Мисля, приятели, че е бил самият Бенедикт Фарли! — Поаро се усмихна на недоумяващите лица. — Да, да, не говоря глупости. Защо господин Фарли, с когото разговарях, не можа да различи двете съвършено различни писма? Защото имаше съвсем нормално зрение, а носеше много силни очила. Такива очила биха превърнали нормално виждащ човек практически в слепец. Нали така, докторе?

— Така е… разбира се — промърмори той.

— Защо през цялото време, докато разговарях с господин Фарли, имах чувството, че пред мен седи измамник, актьор, който изпълнява някаква роля? Помислете върху обстановката. Полутъмна стая, настолна лампа със зелен абажур, която е обърната така, че да заслепява човека срещу нея, а в същото време напълно да скрива домакина в креслото зад нея. Какво видях аз? Прочутият кърпен халат, орловия нос (изкуствен), бял перчем над челото, дебели стъкла на очилата, които скриваха очите. Всъщност какво е доказателството, че господин Фарли наистина е сънувал този сън? Само историята, която ми беше разказана, и показанията на госпожа Фарли. Има ли доказателство, че Бенедикт Фарли е държал в бюрото си револвер? Отново единствено историята, която ми беше разказана и думите на госпожа Фарли го потвърждават. Двама души са измислили и осъществили тази измама — госпожа Фарли и Хюго Корнуорти. Той е написал писмото до мен, дал е нарежданията на иконома, отишъл е уж на кино, но се е върнал почти веднага, като си е отключил със свой ключ, влязъл е в кабинета си, дегизирал се е и е изиграл ролята на Бенедикт Фарли. И така стигаме до днес следобед. Най-сетне се появява възможността, която господин Корнуорти е чакал. На площадката има двама свидетели, които ще се закълнат, че никой не е влизал, нито пък е излизал от кабинета на Бенедикт Фарли. Корнуорти изчаква, докато движението по улицата стане много оживено и шумно. Надвесва се през прозореца и с помощта на сгъваемите клещи, които е отмъкнал от бюрото на шефа си, задържа един предмет до прозореца на кабинета. Бенедикт Фарли се доближава. Корнуорти отпуска клещите и когато Фарли се надвесва навън, изчаква да минат тежки камиони и го застрелва с револвер. Помните, че отсрещната стена е без прозорци и не може да има свидетели на престъплението. Корнуорти изчаква половин час, взима няколко писма, скрива клещите и револвера между тях, излиза на площадката и влиза в кабинета на шефа си. Връща обратно клещите на мястото им, слага револвера до тялото на убития, като не забравя да притисне пръста му до спусъка, и излиза навън, за да съобщи новината за „самоубийството“ на господин Фарли. Прави така, че писмото до мен да бъде намерено. Знае, че ще ме извикат и аз ще разкажа историята, която съм чул от устата на самия господин Фарли — за необикновения му „сън“ и натрапчивия му импулс да се застреля. Няколко доверчиви люде ще обсъдят хипотезата, че вероятно е бил хипнотизиран, но основният резултат ще бъде един — да се потвърди, че без съмнение ръката, която е държала револвера, е била на Бенедикт Фарли.