Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 249

Този метод обаче се оказа изключително ценен, когато попадна на начин да го развие. Стана преди около сто години, когато работеше по особено труден проблем за черната гилдия: дали да убият или не един архонт. Шпионите носеха на Тондало сведения за архонта и политическото положение в неговия град държава и той ги трупаше в дома на паметта, защото бяха твърде скандални, за да бъдат записани. В един момент се върна в стаята и установи, че някои от предметите са се променили. Статуя на голо младо момче (представяща истинската страст в живота на архонта) държеше купа, каквато Стария не беше слагал там, а до момчето стоеше жена и плачеше. Подтикнат от промяната, Тондало видя решението на проблема им — в купата момчето държеше отрова; жената беше майка му. Един от най-силните членове на черната гилдия поработи върху съзнанието на майката, докато тя побесня достатъчно да разобличи публично архонта за пороците му. След като тълпата свърши с него, на черната гилдия не се налагаше да изпраща убиец.

Точно тези символи се бяха променили от чиста интуиция; Стария видя ясно как, също като насън, някаква част от съзнанието му е решила проблема, докато бе съсредоточил разума си другаде. Но това го наведе на идея. „А какво би станало, ако създаде специална стая, дори храм и го напълни с подвластни на деомера символи? Дали няма да се променят, когато приливите от бъдещето ги докосват и да разкриват тайните на идващите времена?“ Отне му години, но накрая успя да осъществи идеята.

Онзи следобед Стария седеше на стола си и призоваваше своя храм на Времето. Тъй като тайнството беше чисто умствено, оставаше съвършено буден. Можеше да се съсредоточи така интензивно, както не бе достижимо за неподготвено съзнание. Първата сграда, която се издигаше на хълм, беше висока, квадратна кула, изградена от бял камък; едната страна на височината се осветяваше изцяло от слънчевата светлина, а другата — от светлината на луната. Заобиколи откъм лунната страна и влезе през една от четирите врати, които водеха към първия от дванайсетте етажа. На всяка стена имаше по седем прозореца, а в средата се издигаше вита стълба с петдесет и две стъпала. Качи се по нея почти без да поглежда най-различните предмети, които изпълваха всяка от стаите, докато не стигна на дванайсетия етаж.