Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 247

— Необикновена дрънкулка е — Ебани премина на деверийски. — Помня, че ми го показа веднъж преди много години. По някаква причина много го исках за себе си, но знаех, че не е мой.

— Все още ли силно го желаеш?

— Не — той стисна пръстена в шепата си и се загледа в огъня. — Виждам Родри. Намира се някъде на север, защото язди през снежни преспи. Пръстенът тръпне в ръката ми, докато го гледам, така че съвсем сигурно е негов. О, как копнее по него, но според мен в последна сметка той ще му донесе смъртта.

— Какво? В името на варварските богове, може би трябва просто да хвърля това нещо в реката.

— Тогава пръстенът просто ще намери някой да го извади оттам — гласът на Саламандър беше тих, унесен. — Той, нашият Родри, няма да умре, докато не го посети неговият Уирд, а такова нещо можеш ли да отклониш? Дори родният му баща не може и ти добре го знаеш.

Но Девабериел изпита мъка, че синът му вижда печал да се задава към тях от бъдещето.

Мина много време, преди Стария да сглоби изцяло историята с летния разгром в Девери. Когато определеното време дойде и си отиде, а Аластир и Ястребите ги нямаше, той разбра, че нещо много се е объркало, и изпрати шпиони в кралството. Още преди да се върнат, получи тревожни новини от по-обикновени източници. Отвъд морето, в Девери, хората на Краля и на гуербрет Кермор се бяха появили и задържали няколко от най-важните му агенти в търговията с опиум. За щастие Ангариад бе отровена, преди да успее да издрънка тайни при изтезанията, а Гуенка не знаеше за черния деомер, ако не се смятат суеверните дрънканици, на които гуербретът не би повярвал. Все пак арестите нанесоха тежък удар върху търговията с опиум, която осигуряваше значителна част от приходите на Братството.

Но най-неприятните вести донесоха изплашените шпиони. Както Стария отдавна смяташе, че е станало, Аластир и двамата му чираци бяха мъртви, а книгите на силата бяха в ръцете на Невин. Стария копнееше да разбере какво е казал Саркин на Невин, преди да го обесят публично; той просто не можеше да повярва, че Невин би пропуснал възможността да измъкне с изтезания и последната частица информация от чирака. Но онова, което го накара да беснее и да псува в продължение на часове, бе, че Невин им беше изиграл един последен номер. Когато изпълненият с благодарност заради връщането на Големия камък на Запада крал предложил на Невин награда, той помолил в двора да бъде назначен неговият „племенник“ Мадок, Господар на огъня и човек със значителна сила. Докато той стоеше там да пази, черният деомер нямаше да успее отново да се намеси в дворцовите дела.

Няколко дни Стария стоя затворен в кабинета си и разсъждава върху астрологическите данни и писмените архиви от вглъбяванията му. Нещо в тях трябваше да носи трудно доловим знак за беда, който изглеждаше е пропуснал преди това. Но не намери нищо да покаже каква е била ролята на Родри в осуетяването на Аластировите планове. С Джил нещата стояха още по-лошо — тя оставаше пълна загадка, защото не разполагаше с датата на раждането й, още по-малко с тези на родителите й, при чието ниско обществено положение подобни страшно важни данни най-вероятно не са били отбелязани и така завинаги са загубени. Накрая стигна до заключение, че не е направил грешка, а има нещо, което работи против всички грижливо планирани действия, нещо извън неговата власт.