Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 6

— Май съм на път да получа безплатен сеанс по психоанализа?

— Ако поискаш…

— Много добре, хайде, да я чуем.

— Ти си интересна, импулсивна, нестандартно мислеща личност, с въображение…

— Удивително! Тор Латимър, вие сте роден психоаналитик!

— Приличаш ми на цветята, които подреждахме днес — продължи Тор спокойно. — Тънка талия като стеблото на нарцис, коса с цвят на мед, очи като…

— Не казвай сини като метличини — прекъсна го тя. — Мразя метличините.

— На женшен тогава?

Усмивката на Аби премина в смях.

— Хващаш се и за сламка!

— Права си. Няма смисъл да се правят аналогии до безкрай. Всъщност, очите ти са приглушено сини. Необикновени…

— Добре, събра много точки. По-добре спри дотук.

— Не ме приемаш на сериозно, нали?

— А трябва ли?

Той кимна и в суровите му черти не пролича и следа от хумор.

— Да, мисля, че ще е по-добре.

Аби долови твърдостта в гласа му и се размърда неспокойно. Мина й мисълта, че не знае много за Тор Латимър, освен че притежава усет за красивото. Веднага й направи впечатление, че тялото му запълва добре седалката на БМВ-то. Не беше гигант, но усещането за овладяна сила личеше от пръв поглед. Странно… И все пак, тя го бе срещнала в клас по икебана, напомни си Аби.

— Живея в апартамент в онази сграда. Можеш да паркираш отпред. — В ушите й още звучаха думите, че му напомня цвете. Идеята да бъде „откъсната“ от него и „аранжирана“ предизвика тревожни мисли. Може би „аранжирана“ в леглото?

БМВ-то спря тихо на алеята. Тя изпита облекчение при мисълта, че Тор няма къде да паркира и просто ще я остави на тротоара и тя ще се прибере вкъщи.

Обаче той успя да си намери малко местенце. Аби потисна леката си въздишка. Добре, ще я изпрати до вратата и толкоз.

— Искаш ли чаша чай? — чу се тя да пита с тих глас, докато той й отваряше асансьора във фоайето на хубавата тухлена сграда. Тя бе строена през първата половина на века, но бе поддържана и сега с просторните си стаи с високи тавани и оригиналния проект, предоставяше чудесни възможности за живеене. Апартаментът на Аби се намираше на петия етаж. Бе малък — с една спалня, дневна и голяма кухня, с огромни прозорци, пропускащи много светлина.

— Чаят не е най-добрият завършек на една вечер, изпълнена с цветя и изкуство — рече спокойно Тор. — Нямаш ли нещо по-силно?

— Да, малко коняк…

— Ще свърши работа — прекъсна я той доволно, докато излизаха от асансьора. Взе ключа от ръката й на площадката пред апартамента и отвори вратата с хладнокръвна фамилиарност, което отново я хвърли в смут.

— Ей сега ще ти сервирам един коняк — рече бързо Аби и го въведе в дневната. Стаята бе декорирана в радостна цветова гама, подчертана тук-таме с черно, и изразяваше любовта на Аби към леките въздушни цветове и постоянния й вкус към драматизиране. Общият ефект от стила й можеше да бъде определен като ексцентрична елегантност, ако не бяха купчините кутии, натрупани във всеки ъгъл на всекидневната и коридора до входната врата.

— Какво, по дяв… — Тор случайно закачи една кутия с върха на обувката си.