Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 4
(неизвестен автор)
такъв съветник тъй далеч да ходи.
Не сте поканен, стойте си спокойно!“
„Кого да пратим, млад ли или стар,
при сарацина сарагоски цар?“
Роланд отвърна: „Нека ида аз!“
„Не бива! — викна Оливер тогаз. —
Че горд сте, избухлив и много прям,
страхувам се, ще влезете в беда.
Аз по-добре да ида, господа!“
„И двамата мълчете! — рече Карл. —
Ни вий, ни той не ще отиде там!
Кълна се в побелялата брада,
не искам свойте перове
31
да дам.“
Французите мълчеха в смут голям.
Турпин от Реймс тогаз се вдигна живо:
„Не бива ваште франки да отиват!
Години седем тука бой водиха
и с колко тежки рани се покриха!
На мене дайте жезъл, ръкавица,
при сарацина нека аз да ида,
ще го узная аз каква е птица.“
Ядосан, кралят викна му сърдито:
„На белия килим да си седите!
Не говорете, щом не съм ви питал!“ Аой.
„Решете, франкски рицари, въпроса:
кой според вас от моите барони
на цар Марсили отговор да носи?“
„Кой? Ганелун!“ — Роланд му отговори.
„Да, пастрока ви! Кой ще го оспори!
По-умен друг не може туй да стори!“ —
мълвяха всички. Ганелун, тревожен,
свали от рамо язовските кожи
и по елек копринен се източи,
със стройно тяло и гърди широки.
С лице надменно поглед в тях насочи.
„Как хубав е! — дочува се високо.
«Роланде — рече, — луд си! Нямаш почит!
Та кой не знае туй, че пастрок твой съм,
а при Марсили да вървя ме сочиш!
Ако се върна, както моля бога,
такова зло да ти направя мога,
че цял живот да страдаш — да ме помниш!»
Роланд отвърна: «Като луд говориш,
не се боя, каквото да ми сториш!
А за посланик само мъдър ходи.
Мен вместо тебе кралят да проводи!»
А Ганелун: «Заместник не бъди! Аой.
Не съм ти аз сеньор, васал не си ми ти!
Ще ида аз, щом Карл ми нареди,
при цар Марсили, ала запомни:
че мога да ти сторя куп злини,
преди гневът ми да се усмири!»
Роланд го чу, наду го смях дори. Аой.
Засегнат зле от неговия смях,
цял закипя граф Ганелун от гняв,
почти загуби разума си здрав.
«Не ви обичам! — кресна към Роланд. —
Несправедливо тука бях избран!
Царю велики, ето ме пред вас:
заповедта ви ще изпълня аз!
Ще ида в Сарагоса аз, но тъжен,
че който иде, вече се не връща.
Нали за мен сестра ви се омъжи
и син роди ми — Балдевин — той пръв е
по хубост, в храбър рицар се превръща.
Та завещавам му земи и къщи.
Пазете го! Не ще го вече зърна!»
Разнежихте се много! — Карл отвърна. —
Ще тръгнете, че аз го искам също.“
Протегна Карл към Ганелун десница. Аой.
„Вземете жезъла и тая ръкавица,
32
—
от франките избран сте, ще вървите!“
Отвърна той: „Роланд за зло ме вплита,
та цял живот не ще го аз обичам,
ни Оливер, че в дружба му се врича.
Дванадесетте пера го почитат,
затуй го мразя, казвам го открито!“
Карл рече му: „Напразно се гневите,
нареждам ви и трябва да вървите!“
„Ще ида без охрана и без сили,
като Базан и братът му Базилие!“ Аой.
Подаде ръкавица Карл. Враждебно
го гледа Ганелун: „Защо на мен?“ — си рече.
Не я достигна — долу тя се свлече.
Дочу се шепот: „Зла беда ни дебне!
Лош знак е — бог от нас ли се отрече?“
„Ще разберете!“ — Ганелун отсече.
