Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 3
(неизвестен автор)
изслуша служба — утринна молитва.
В градината след туй под бор се спира
и на съвет бароните събира:
той с франките за всичко се допитва. Аой.
В градината под бор крал Карл отрано
бароните си на съвет покани.
Турпин
21
— архиепископът, застана
до Ацелин Гасконски
22
— графът храбър
Джерер, Джерин с херцог Оджер
23
там бяха,
и Ричард Стари
24
с Хенри млад братанец,
Тедбалд с Милун от Реймс, деца на братя.
И граф Роланд се приближи тогава,
и Оливер до него там застава.
От Франция край тях — хиляда франки.
Дойде и Ганелун
25
— предател който стана.
Тъй злополучният съвет захвана. Аой.
„Барони мои — Карл Велики рече, —
Марсили иска с мене дружба вече.
В дар обещава лъвове и мечки,
соколи над хиляда със пера сменени,
26
камили седемстотин, хрътки леки,
товари триста — с чисто злато всеки,
каруци петдесет със скъпи вещи.
Във Франция да си вървя, подсеща;
щял в Екс да дойде след известно време,
Христовата ни вяра да приеме,
земята си — като васал от мене.
Но знам ли що таи си той в сърцето?“
Французите: „Не вярвайте! Проклет е!“ Аой.
Завърши мисълта си Карл Велики.
Пристъпи граф Роланд и с всички сили
към своя крал, нетърпелив, извика:
„Да помним ний лъжите му предишни!
През дългата война седемгодишна
за вас превзех и Ноплес, и Комиблес,
27
превзех Валтерне и земята Пине,
28
и Баласгед, Туеле и Сецилие.
Измамник стана този цар езичник.
Изпратил бе петнайсет сарацини,
държеше всеки клонче от маслина
и също обещаваха ви всичко.
Запитахте французите си вие.
Послушали съвета лекомислен,
изпратихте там графове обични:
Базан и неговия брат Базилие.
29
А той им взе главите под Халтилие!
Воювайте все тъй със цар Марсили,
към Сарагоса тръгвайте с войските,
обсаждайте града му, без да спите —
за графовете тъй ще отмъстите!“ Аой.
Глава навел, размисля Карл на сянка,
брада поглажда и мустак оправя,
на сестриника отговор не дава,
добър, ни лош; мълчат си всички франки.
Едничък там се Ганелун изправя,
пред Карл застава, гордо заговаря:
„Не слушайте безумец, господарю,
ни мен, ни друг — щом полза не принася.
Нали Марсили обещава ясно
васал покорен вече да ви стане,
по ваша милост цар да е в Испания
и да приеме нашта свята вяра? —
Тоз, който мир с Марсили не желае,
на смърт ни води, без това да знае.
От луда гордост той съвет ни дава,
а всяка мъдра дума по е права!“ Аой.
Пристъпи Нейм
30
след тях пред своя крал,
в двореца няма по-добър васал.
„Вий чухте тук разумните слова
на Ганелун, не мога да ви дам
друг по-добър съвет подир това.
Че е разбит, Марсили вижда сам:
един ли замък падна в таз война,
една ли му съборихте стена
и пламъци обгръщат град след град.
Когато милост моли в своя страх,
да му откажете ще бъде грях.
Заложници ви дава, всеки знай!
На битките сложете вече край!“
Отвред мълвят: „Херцогът Нейм е прав!“ Аой.
„Кого да пратим, господа барони,
да иде при Марсили в Сарагоса?“
„Аз! — Нейм отвръща. — Аз, по ваша воля!
За жезъл и за ръкавица моля!“
На мястото му Карл го изпроводи:
„Кълна се в таз брада — не е достойно
