Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 7
Гийом Мюсо
Тема: един свестен
Дата: 3 март 2010 г.
Да се представя: казвам се Еди, на 19 години съм и се подготвям за изпитите, за да взема свидетелство за сладкар в „Стен“, предградие на Париж. Напълно провалих гимназиалното си образование заради лоши приятели и пристрастяване към хашиша.
Но от една година едно страхотно момиче влезе в живота ми и за да не я изгубя, реших да престана да се правя на идиот. Започнах отново да уча и с нея не само научавам, но и разбирам. Между книгите, които тя ме кара да чета, вашите са ми любими: помагат ми да покажа най-доброто от себе си.
Сега с нетърпение чакам следващата ви история. Не ми харесва това, което медиите разправят за вас. Във вашите романи любимите ми персонажи са именно тези, които умеят да остават верни на ценностите си. Така че, ако има нещо вярно във всичко това, внимавайте за себе си, г-н Бойд. Не се погубвайте в алкохола или в тъпата дрога.
И не се превръщайте — и вие — в гаден тъпанар…
1
Къщата на океана
Случва се жена да срещне изпаднал мъж и да реши да го изправи на крака. Понякога успява. Случва се жена да срещне успял мъж и да реши да го съсипе. Успява — винаги.
— Том, отвори ми!
Викът се изгуби във вятъра и остана без отговор.
— Том! Аз съм, Майло. Знам, че си тук. Излез от дупката си, по дяволите!
Вече повече от пет минути Майло Ломбардо не преставаше да блъска по дървените капаци на терасата на най-добрия си приятел.
— Том! Отвори или ще разбия вратата! Знаеш, че съм способен да го направя!
С хубавата си риза, добре ушития костюм и слънчевите очила на носа, лицето на Майло изглеждаше като в лошите му дни.
Отначало си беше помислил, че времето ще излекува раните на Том, но вместо да отмине, кризата, която преживяваше, се влошаваше. През последните шест месеца писателят изобщо не беше излизал от дома си, предпочиташе да се барикадира в златния си затвор и не отговаряше нито на звъна на мобилния си телефон, нито на този на интерфона.
— Още веднъж те моля, Том, пусни ме да вляза!
Всяка вечер Майло идваше да тропа на вратата на луксозната резиденция, но единствената реакция, която получаваше, бяха обидите от съседите и неизбежната намеса на патрулиращите полицаи, които бдяха над спокойствието на свръхбогатите обитатели в тази част на „Малибу Колъни“.
Този път обаче нещата не търпяха отлагане — трябваше да действа, преди да е станало твърде късно.
— Много добре, ти го пожела! — заплаши той, като свали сакото си и взе титаниевия кози крак, който му беше намерила Керъл, тяхна приятелка от детинство, понастоящем работеща като детектив в полицейското управление на Лос Анджелес.
