Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 50
Гийом Мюсо
Това внезапно обвинение ме остави безмълвен. Със сигурност не бях нежен към Били в моите истории, но за мен това нямаше никакви последици — тя беше измислен персонаж, чиста абстракция, която съществуваше единствено в моето въображение и във въображението на читателите. Героиня, чието материално съществуване се дължеше само на няколкото реда, отпечатани върху хартиени листа. А ето че сега създанието започваше да се бунтува срещу своя създател!
— Освен това — продължи Били, като изписа красиво едно 2) на хартиената покривка — ми писна да дърпам дявола за опашката. Обичам си работата, обаче бачкам в раковото отделение и повече не мога да гледам как всеки ден хора страдат и умират. Аз съм същинска гъба — попивам цялото отчаяние на пациентите. А и затънах в дългове, за да си платя следването!
Не зная дали ви е известно колко получава една медицинска сестра — не е рогът на изобилието във всеки случай!
— И какво мога да направя, за да ви бъда приятен?
— Искам да ме преместят в педиатрията — искам по-често да виждам живота, а не смъртта… Вече две години, откакто го искам това преместване, но оная гаднярка Корнелия Скинър систематично ми отказва, като всеки път разправя, че отделението няма достатъчно персонал. И после…
— И после какво?
— За да ми подсладите лекичко живота, ми се струва, че ще е добре да получа някое дребно наследство…
— Ха да видиш!
— На вас това какво ще ви струва? Лесно е! Достатъчно е да напишете един ред. Искате ли аз да го напиша? Ето го: „Били получи 500 000 долара от един чичо, чиято единствена наследница беше“.
— М-да. Ако разбирам добре, вие сте съгласна да направя така, че чичо ви да умре!
— Не! Не истинския ми чичо! Някой брат на прадядо ми, когото никога не съм виждала, така де, като във филмите!
И доволна отбеляза старателно своето изречение.
— Добре, писмото до дядо Коледа свърши ли? Защото ако е така, можем да си продължим пътя.
— Само още едно нещо — прекъсна ме тя. — Най-важното.
Написа 3) в края на покривката, последвано от едно име:
Джак
— Ето — обясни тя сериозно. — Искам Джак завинаги да напусне жена си и да дойде да живее с мен.
Джак беше любовникът й. Женен мъж, красив егоистичен хлапак, баща на две момченца, с когото тя имаше разрушителна страстна връзка от две години. Перверзен нарцис, ревнив и тираничен, който я държеше във властта си, като редуваше фалшиви клетви в луда любов и унижения, които я принизяваха до положението на любовница, която чукат и захвърлят в зависимост от изпитваното удоволствие.
Поклатих глава ядосано:
— Джак има чеп вместо мозък.
Нямах време дори да видя как ръката й полетя. Удари ми плесница с такъв широк замах, че за малко да падна от табуретката.
Всички клиенти в ресторанта се обърнаха към нашата маса в очакване на моята реакция.
