Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 31
Гийом Мюсо
При нормални обстоятелства първата ми реакция щеше да бъде да се обадя на 911, за да предупредя службите за помощ, но нещо ме възпираше да го направя веднага. Раната кървеше обилно, но не изглеждаше фатална. Какво трябваше да означава този жест? Защо тази жена си беше нанесла такава рана?
Добре, а освен това?
Каква връзка имаше между числото 144 и това, което ми беше разказала?
Тя отново заблъска силно по стъклото с дланта си и видях, че пръстът й сочеше книгата, поставена на масата.
Разбрах очевидното:
Грабнах моята книга и започнах бързо да я прелиствам, за да стигна до въпросната страница. Беше началото на глава, която започваше така:
На другия ден, след като за пръв път беше правила любов с Джак, Били отиде в едно студио за татуировки в Бостън.
Иглата бягаше по рамото й, инжектирайки мастилото под кожата й, изписвайки с леки докосвания един красив надпис. Знак, използван от членовете на старо индианско племе за изразяване на същността на любовното чувство: малко от теб влезе в мен завинаги и ме зарази като отрова. Телесен епиграф, който смяташе занапред да носи като подкрепа, с която да се изправя срещу житейските болки.
Вдигнах глава към моята посетителка. Беше се свила на кълбо. Брадичката й беше на коленете и сега гледаше към мен с угаснал поглед. Грешех ли? Действително ли имаше нещо за разбиране зад този мизансцен? Приближих се несигурно до прозореца. Изведнъж погледът на младата жена зад стъклото се оживи. Тя прокара длан по врата си, за да смъкне презрамката на роклята и да оголи рамото си.
На лопатката й забелязах племенен мотив, който познавах много добре. Индиански знак, използван от яномамите за изразяване на същността на любовното чувство:
10
The paper girl4
Духът на писателите е обитаван, дори обсебен от техните персонажи, също както духа на някоя селянка от Иисус-Мария-Йосиф или ума на някой луд — от Дявола.
В къщата спокойствието смени бурята. След като прие да се върне в хола, младата жена мина през банята, а през това време аз приготвих чай и прегледах съдържанието на шкафчето ми за лекарства.
Тя седна при мен на кухненската маса. Беше си взела душ, след което облече моя халат и спря кръвта, притискайки раните с една кърпа.
— Имам кутия за първа помощ — рекох, — но не е много добре заредена.
В джобчето тя намери все пак някакъв дезинфектант и грижливо почисти раната си.
— Защо го направихте?
— Защото не искахте да ме чуете, по дяволите!
Гледах я как разтваря разрезите, за да провери дълбочината им.
— Ще ви откарам в болницата. Нужни са няколко шева.
— Сама ще си ги направя. Аз съм медицинска сестра, не забравяйте. Трябва ми само хирургически конец и стерилна игла.
— Да, но не си записах последния път, когато пазарувах.
— Нямате ли поне лепенки?
— Това все пак е къща на плажа, не е диспансер.
— Или пък копринен конец или конски косъм? Това може да свърши работа. Не, имате по-добро! Сигурна съм, че видях чудодейното нещо там, в…
