Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 30
Гийом Мюсо
Защо бях търпял тази досадна компания толкова дълго? В края на краищата не беше чак толкова трудно да се отърва от нея! Напразно бях писал обратното в моите романи, понякога не беше зле силата да възтържествува над думите…
Погледнах младата жена, стояща навън, с усмивка на задоволство. Тя отговори на доброто ми настроение със среден пръст, насочен към мен.
Най-накрая сам!
Нуждаех се от спокойствие. Поради липса на успокоителни, взех айпода си и като някакъв друид, който приготвя успокоителното си лекарство, си забърках един смесен списък от Майлс Дейвис, Джон Колтрейн и Филип Глас. Включих го и стаята се изпълни с първите звуци на „Кайнд ъф Блу“, най-хубавото джаз произведение на света, парчето, което ценяха дори тези, които не обичат джаза.
Направих си ново кафе в кухнята, после се върнах в хола, като се надявах странната ми посетителка да е изчезнала от терасата.
Но не беше.
Очевидно в лошо настроение — още един евфемизъм — тя унищожаваше сервиза от закуската. Кафеварка, чинии, чаши, стъклен поднос — всичко, което можеше да бъде разбито, беше хвърлено върху теракотените плочи. После заблъска яростно по плъзгащите се прегради и с всички сили хвърли един градински стол, който само отскочи от бронираното стъкло.
„АЗ СЪМ БИЛИ!“ — изкрещя тя няколко пъти, но думите й потънаха в тройните стъкла и по-скоро ги отгатвах, отколкото да ги чувах. Тази врява скоро щеше да вдигне под тревога съседите и съответно охранителния екип на „Малибу Колъни“, който щеше да ме отърве от натрапницата.
Сега се беше опряла на рамката на прозореца. Седнала така, хванала се за главата, изглеждаше отчаяна и изтощена. Трогнат от нещастието й, я гледах втренчено и си давах сметка, че думите й бяха оказали върху мен някакво странно въздействие, бяха ме накарали да се зачудя.
Тя повдигна глава и сред кичурите златиста коса видях как изражението на очите й с цвят на незабравка се смени от съвсем меко до съвършено хаотично.
Бавно се приближих и на свой ред също седнах до стъклената стена, очите ми бяха втренчени в нейните, търсех някаква част истина, някакво обяснение. И тогава видях как клепачите й потрепнаха като от силна болка. Отдръпнах се и видях, че роклята й с телесен цвят беше цялата изцапана с кръв! После забелязах острието на ножа за хляб в ръцете й и разбрах, че се беше наранила сама. Надигнах се да й помогна, но този път тя беше блокирала вратата, като беше подпряла външната дръжка с масата.
В очите й прочетох леко предизвикателство и като отговор тя удари няколко пъти по стъклото с дланта на лявата си ръка, от която обилно течеше кръв. Накрая спря да движи порязаната си ръка и прочетох трите цифри, гравирани в кожата й:
9
Татуирано рамо
Написани с кървави букви, цифрите танцуваха пред очите ми:
