Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 20

— Изпращам му по две съобщения на ден — отговори Керъл, като отвори очи, — но в най-добрия случай получавам само лаконични отговори.

Тя погледна Майло строго:

— Какво можем да направим за него сега?

— Като начало да му попречим да отиде по дяволите — отговори той и извади от джобовете си шишенцата с приспивателни и успокоителни, които ловко беше отмъкнал.

— Нали осъзнаваш, че всичко, което се случва, е отчасти по твоя вина?

— Моя е вината, че Орор го напусна?

— Много добре знаеш за какво говоря.

— Моя ли е вината, че започна световна финансова криза? Моя ли е вината, че Мадоф изяде 50 милиарда долара? Освен това, отговори ми честно, какво мислеше ти за това момиче?

Керъл повдигна рамене безпомощно.

— Не зная, но това, в което съм сигурна, е, че тя не беше създадена за него.

На вълнолома празникът беше в разгара си. Виковете на децата се смесваха с миризмата на захарен памук и домати. С виенското си колело и увеселителните си влакчета, лунапаркът беше построен направо върху водата, срещу малкото островче Санта Каталина, което се виждаше през леката мъгла.

Майло въздъхна:

— Боя се, че никой никога няма да разбере какъв е краят на „Трилогията на ангелите“.

— Аз зная какъв е — спокойно отговори Керъл.

— Знаеш края на историята?

— Том ми го разказа.

— Наистина ли? Кога?

Погледът й се помрачи.

— Отдавна — отвърна тя неопределено.

Майло свъси вежди. Към изненадата се примеси известно разочарование. Мислеше, че знае всичко за живота на Керъл — виждаха се почти всеки ден, тя беше най-добрата му приятелка, единственото му истинско семейство и — макар че отказваше да го допусне — единствената жена, към която изпитваше чувства.

Майло погледна към плажа, но умът му беше другаде. Също като в телевизионните сериали, неколцина смелчаци се бореха с вълните върху сърфовете си, докато спасителите с тела-мечта наблюдаваха морето от дървената си кабина. Но Майло ги гледаше, без да ги вижда, тъй като очите му съзерцаваха единствено Керъл.

Обединяваше ги много силна привързаност, чиито корени се криеха в детството, смесица от свян и уважение. Макар никога да не беше посмял да изрази чувствата си, той държеше на Керъл като на зеницата на окото си и се тревожеше за нея заради рисковете, свързани с професията й. Тя не знаеше, но понякога вечер Майло вземаше колата си и прекарваше нощта на паркинга пред нейния блок просто защото го успокояваше, че е близо до нея. Истината беше, че от всичко на света той се страхуваше най-много да не я загуби, макар че самият той не беше много наясно какво точно означаваше това. Страх да не я прегази влак? Да не я застигне заблуден куршум, докато арестува някой наркоман? Или по-вероятно да я види как разцъфтява в прегръдките на друг мъж?

Керъл нагласи слънчевите си очила и откопча още едно копче на корсажа си. Въпреки горещината, Майло устоя на желанието да си навие ръкавите на ризата. В горната си част ръцете му бяха татуирани с кабалистични знаци — незаличими свидетелства за някогашната му принадлежност към прословутата групировка МС-13, наричана още Мара Салватруча, изключително жестока гангстерска група, господстваща сред блоковете на „Макартър Парк“, към която се беше присъединил от безделие на дванадесетгодишна възраст. Роден от майка ирландка и баща мексиканец, Майло беше смятан за „чикано“ от членовете на този клан, създаден от млади салвадорски имигранти, които го бяха подложили на посветителното изпитание кортон: унижаваща церемония, представляваща колективно изнасилване за момичетата и побой в продължение на тринадесет минути за момчетата. Абсурден акт, който се предполага, че трябва да бъде свидетелство за смелост, издръжливост и лоялност, който обаче понякога завършва с кръв.