Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 166
Гийом Мюсо
— Като човек, който разбира, че е бил жертва на манипулация.
Тя извади кутия цигари, но аз я спрях:
— Ти луда ли си, какво! Напомням ти, че си бременна.
— Тогава престани да дрънкаш глупости! Не бива да приемаш нещата по този начин.
— А как другояче искаш да ги приема? Оставих се да ме измамят, това е, отгоре на всичкото от най-добрия ми приятел!
— Слушай, видях как се държи това момиче с теб, Том. Видях как те гледа и ти гарантирам, че чувствата й не бяха престорени.
— Не, бяха просто
— О, не го прекалявай! Майло никога не е искал от нея да спи с теб!
— Във всеки случай побърза да се чупи веднага, щом договорът й изтече!
— Постави се за малко на нейното място. Мислиш ли, че за нея бе лесно да приеме това смесване на самоличностите. За нея ти си се влюбил в един персонаж, в някого, който е тя, без да е наистина тя.
Имаше нещо вярно в това, което казваше Керъл. Всъщност в кого се бях влюбил? В един персонаж, който бях създал и който Майло манипулираше като марионетка? В една неуспяла актриса, която в това беше намерила ролята на своя живот? В нито една от двете. Бях се влюбил в едно момиче, което насред мексиканската пустиня ме беше накарало да осъзная, че в негово присъствие всичко има повече вкус, повече усещане и повече цвят.
— Трябва да я намериш, Том, иначе ще съжаляваш за нея до края на дните си.
Поклатих глава.
— Невъзможно е: следите й са изгубени и дори не знаем как се казва.
— Ще трябва да намериш нещо по-добро като извинение.
— Какво искаш да кажеш?
— Виждаш ли, аз също никога няма да бъда щастлива, ако знам, че ти не си.
По напрегнатия й глас усещах до каква степен това, което ми казва, е искрено.
— Така че ти донесох това.
Тя се наведе над сака си и ми подаде една риза, изцапана с кръв.
— Симпатичен подарък, но предпочитам компютъра — казах, за да намаля напрежението.
Тя се усмихна, преди да ми обясни:
— Спомняш ли си онази сутрин, когато с Майло нахлухме в твоята къща и ти ни каза за пръв път за Били? Апартаментът ти беше в пълен безпорядък, а терасата ти — наопаки. Имаше кръв по стъклото и по дрехите ти…
— Да, това беше денят, когато „Били“ си беше порязала дланта на ръката.
— Тогава гледката на кръвта ме разтревожи много. Представях си какво ли не: че може би си убил или ранил някого. Така че на другия ден се върнах в дома ти и измих всички петна. В банята намерих тази окървавена риза, която взех, за да я скрия от евентуално разследване. Не я изхвърлих и когато Майло ми призна истината, я занесох в лабораторията за ДНК анализ. Сравних резултатите с базата данни и…
Тя удължи ефекта от своята изненада, като извади от чантата си картонена папка.
— … мога да ти кажа, че твоята приятелка е една мила престъпница.
Отворих папката и попаднах на копието на документ, издаден от ФБР, който Керъл ми обясни:
— Казва се Лили Остин, родена е през 1984 г. в Оукланд. На два пъти е била задържана през последните пет години. Нищо чак толкова лошо: веднъж за неподчинение на служебно лице през 2006 г. по време на манифестация в подкрепа на абортите, и втори път през 2009 г. за пушене на трева в някакъв парк.