Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 157
Гийом Мюсо
На 17 декември Париж се събуди под първия сняг, който валя през целия ден.
На 23 декември поставих финалната точка на моя роман.
36
Последният път, когато видях Били
Голямата любов: две срещнали се мечти бягат заедно от действителността. Докрай!
В навечерието на празника коледният базар беше в разгара си. Хваната за ръката ми, Били ме следваше из малките бели къщички, разположени между площад „Конкорд“ и „звездата“ на „Шан-з-Елизе“. Виенското колело, светлините, ледените скулптури, чашите с греяно вино и сладкиши придаваха на авенюто феерична магичност.
— Решил си да ми подариш обувки? — възкликна тя, докато минавахме покрай луксозните магазини на авеню „Монтен“.
— Не, водя те в театъра.
— Ще гледаме представление?
— Не, ще вечеряме!
Когато пристигнахме пред бялата мраморна фасада на театър „Шан-з-Елизе“, взехме асансьора, за да отидем в ресторанта на последния етаж на сградата.
В изчистен декор, в който дървото се смесваше със стъклото и гранита, залата тънеше в пастелни тонове, подсилени от колони в цвят на сини сливи.
— Желаете ли нещо за пиене? — попита сервитьорът, след като ни настани в една от малките ниши с копринени завеси.
Поръчах две чаши шампанско и извадих от джоба си миниатюрна сребърна кутийка.
— Спазвам обещанието си — казах аз и подадох предмета на моята спътничка.
— Бижу ли е?
— Не, не се въодушевявай…
— А, това е флашка! — каза тя, като махна малкото капаче. — Завършил си романа!
Кимнах с глава за потвърждение, а в това време ни донесоха аперитива.
— Аз също имам нещо за теб! — каза тя загадъчно, като извади от чантата си телефон. — Преди да се чукнем, бих искала да ти върна това.
— Но това е моят телефон!
— Да, свих ти го тази сутрин — призна тя, без да се притесни. — Нали знаеш, че обичам да ровичкам…
Прибрах си мобилния телефон, мърморейки, а през това време тя се усмихваше доволно:
— Впрочем, позволих си да прочета някои от есемесите ти. Виждам, че нещата с Орор вървят добре!
Макар че не грешеше съвсем, поклатих глава отрицателно. През последните седмици съобщенията от Орор бяха станали повече и по-сърдечни. Пишеше, че й липсвам, извиняваше се за някои свои грешки и споменаваше между редовете за втори шанс, на който ние двамата може би имахме право.
— Тя отново е влюбена! Нали ти казах, че аз също ще изпълня моята част от договора! — уверено заяви Били и извади от джоба си смачканото парче от хартиена покривка от закусвалнята на бензиностанцията.
— Хубаво време беше — казах аз, като си припомних носталгично деня, когато бяхме подписали това споразумение.
— Да, хубав шамар ти зашлевих, ако си спомняш добре!
— Значи тази вечер слагаме край на приключението?
Тя ме погледна с изражение, което трябваше да бъде изпълнено с лекота:
— Ами да! Мисия изпълнена и за двамата: ти завърши твоята книга, а аз ти върнах жената, която обичаш.
— Ти си жената, която обичам.
— Не усложнявай всичко, моля те — помоли тя, а в това време към нас идваше един сервитьор, за да вземе поръчката ни.
Извърнах глава, за да скрия тъгата си, и погледнах през стъклата: от шеметната височина се разкриваше опияняваща гледка към покривите на Париж. Изчаках сервитьорът да се тръгне и попитах:
