Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 15
Гийом Мюсо
Докато една сервитьорка ни носеше ястията, които бяхме поръчали — талиатели с рак за него и омлет с пачи крак за мен, — телефонът на Майло започна да вибрира на масата.
Той погледна към номера, който се изписваше, сбръчка вежди и за миг се поколеба, преди да го вземе, после стана от масата, отдалечи се към верандата, която свързваше по дължина вътрешния двор с останалата част от ресторанта.
Разговорът не продължи дълго. До мен достигаха откъслечни думи, накъсани от шума в салона. Разбирах, че беше оживен, изпъстрен с взаимни упреци и споменаване на проблеми, които не разбирах.
— Бяха от „Дабълдей“ — обясни ми Майло, когато отново се върна да седне. — Обадиха се относно едно от нещата, за които ти говорих преди малко. Нищо чак толкова сериозно, просто проблем с отпечатването на луксозното издание на романа ти.
Държех на това издание, което исках да стане изискано: готическа корица от изкуствена кожа, акварелни рисунки на главните герои, неиздавани досега предговор и послеслов.
— Какъв е проблемът?
— За да отговорят на търсенето, са подготвили тиража много набързо. Печатарите са били под напрежение и нещо се е объркало. Резултат: имат сто хиляди дефектни екземпляра. Те ще ги оправят, обаче досадното е, че известна част вече са били доставени в книжарниците. Ще пращат писма, за да ги върнат обратно.
Извади от чантата си един екземпляр и ми го подаде. Дори и при разсеяно прелистване лошия печат беше очевиден — от петстотинте страници на романа само половината бяха отпечатани. Историята прекъсваше рязко на страница 266 с едно изречение, самото то недовършено:
Били изтри очите си, почернели от размазаната спирала.
— Моля те, Джак, не си отивай така.
Но мъжът вече беше облякъл палтото си. Той отвори вратата, без дори да погледне към любовницата си.
— Умолявам те! — извика тя, падайки
И това беше всичко, дори точка нямаше. Книгата свършваше с „падайки“, последвано от над двеста бели страници.
Тъй като знаех романите си наизуст, като стихотворение, никак не ми беше трудно да си спомня цялото изречение: „Умолявам те! — извика тя, падайки в краката му.“
— Добре, това не ни интересува — отсече Майло и взе вилицата си. — Тяхна работа е да намерят начин как да оправят кашата. Най-важното, Том, е…
Знаех какво щеше да каже, още преди да е завършил изречението си:
Най-важното, Том, е… твоят следващ роман.
Набоде един голям залък талиатели, после продължи да удря по клавишите на компютъра си.
— Очакването е огромно. Погледни това!
Машината беше във връзка с онлайн магазина Amazon.com. По предварителните поръчки моят бъдещ роман беше класиран на първо място, следван от четвъртата част на „Милениум“.
— Какво мислиш за това?
Избягах по тъча:
— Мислех, че Стиг Ларшон е мъртъв и че четвъртият том никога няма да излезе.
— Говоря ти за твоя роман, Том.
Отново погледнах екрана, хипнотизиран от поръчките на нещо, което още не съществуваше и което вероятно никога нямаше да съществува. Излизането на книгата ми беше обявено за 10 декември, след малко повече от три месеца. Книга, от която не бях написал и ред и за която в главата ми имаше само доста неясни общи идеи.
