Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 137
Гийом Мюсо
Тъй като операцията й беше предвидена за следващия понеделник, бяхме решили да се разсеем, като си подарим един уикенд за почивка далеч от Париж. Бъдещето изобщо не ме интересуваше; бях похарчил част от парите ни, за да наема кола и малка къща близо до Плогоф, срещу остров Сен.
Сервитьорът церемониално постави в центъра на масата платото с морски дарове, което бяхме поръчали.
— Нищо ли не искаш? — учуди се тя.
Гледах скептично асортимента от стриди, морски таралежи, лангустини и миди, мечтаейки си за хамбургер с бекон.
Въпреки това се опитах да обеля една лангустина.
— Като дете си — пошегува се тя.
Подаде ми една стрида, върху която беше изстискала малко лимонов сок.
— Опитай, няма по-хубаво нещо на света.
Наблюдавах недоверчиво слузестото нещо.
— Мисли си за мангото, когато бяхме в Мексико! — настоя тя.
Преглътнах твърдата плът на мекотелото. Имаше силен вкус — на сол и йод. Аромат на водорасли и лешник, който оставаше в устата.
Били се засмя и ми намигна.
Вятърът развяваше белите й коси.
Зад нас се виждаше движението на рибарите и на малките пъстроцветни корабчета, които потапяха мрежите си, за да ловят миди и раци.
Разходка из криволичещите улички на пристанището, после по плажа на Трескадес. Разходка с кола от залива Трепасе до нос Раз, като Били все така настоява да кара. Луд смях, припомняйки си епизода с шерифа, който ни беше спрял за превишена скорост в Калифорния. Осъзнаваме, че вече имаме много общи спомени. Спонтанно желание, веднага потиснато, да говорим за бъдещето.
А после дъждът, разбира се, който ни изненада насред разходката ни по скалите.
— Тук е като в Шотландия, дъждът е част от пейзажа — каза ми тя в момента, когато започвах да мърморя недоволно. — Ти представяш ли си да си на Хайландс или на Лох Ломонд и да грее слънце?
— Опитай това, направо си умирам! — каза Керъл и подаде на Майло лъжичка от своя десерт: домашно тартюфо, гарнирано с бита сметана.
Майло закачливо опита сладоледа с шоколад. Беше твърд, а вкусът му напомняше трюфел, което чудесно се връзваше със сърцевината от вишна.
Бяха седнали на терасата на един ресторант на площад „Навона“ — задължително място за всеки, който стъпеше във Вечния град. Заобиколен от кафенета и сладкарници за сладолед, прочутият площад беше любимо място за художниците на портрети, за мимовете и за нелегалните улични търговци.
Тъй като започваше да се стъмва, една сервитьорка дойде и запали свещта, поставена в центъра на тяхната маса. Въздухът беше топъл. Майло гледаше нежно своята приятелка. Въпреки разочарованието, че бяха изгубили следите на книгата на Том, двамата бяха прекарали един следобед на пълно разбирателство, откривайки града. На няколко пъти му се искаше да й признае любовта, за която мълчеше от толкова години. Но страхът да не изгуби приятелството й блокираше всичките му намерения. Чувстваше се уязвим и се страхуваше сърцето му да не бъде разбито. Толкова му се искаше тя да погледне по друг начин на него. Толкова му се искаше да й покаже, че има друг образ. Толкова му се искаше да й покаже мъжа, в който можеше да се превърне в деня, в който почувстваше, че е обичан.
