Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 97

— О, доктор Канаба! Какво правиш тук?

— Чакай малко — каза Майлс на Канаба, после се обърна към пилота на совалката. — Лорийн?

— Да, сър?

— Вземи новобранец Таура и й дай едно солидно ядене. Всичко, което поиска. Разбра ли ме? После й помогни да се изкъпе, дай й униформа и я запознай с кораба.

Андерсън предпазливо погледна извисяващата се над нея Таура и каза:

— Да, сър.

— Преживяла е адски големи неприятности — обясни Майлс и добави: — Важно е.

— Да, сър — твърдо отвърна Андерсън и тръгна. Таура плахо погледна Майлс и Канаба, после тръгна след нея.

Майлс потри небръснатата си брадичка — беше мръсен, с опънати от преживения страх и умора нерви — и се обърна към изплашения генетик.

— Е, докторе, слушам. И се постарай добре да обясниш всичко.

— Не можех да я оставя в ръцете на Риовал! — отвърна Канаба. — Да бъде пожертвана или по-лошо, да стане агент на неговата меркантилна поквара…

— А не ти ли мина през ума да ни помолиш да я спасим?

— Но защо? — попита Канаба. — Това не влизаше в договора… Вие, един наемник…

— Докторе, ти май си живял на Джексън Хол адски дълго.

— Да, разбрах го, когато започнах да повръщам всяка сутрин преди да отида на работа. — Канаба се изправи със сдържано достойнство. — Но, адмирале, вие не разбирате. — Той погледна в посоката, в която беше отишла Таура. — Не можех да я оставя в ръцете на Риовал. Но не можех да я заведа и на Бараяр. Там убиват мутантите!

— Хм… — започна Майлс и спря. — Е, сега правят опити да изкоренят тези предразсъдъци. Поне такова е моето впечатление. Но ти си съвсем прав. Бараяр не е място за нея.

— Когато се съгласихте, се надявах, че няма да се наложи да го направя, в смисъл лично да я убивам. Не ми е лесно. Аз я познавам… много отдавна. Но да я оставя долу би било непростимо…

— Не е лъжа. Е, тя вече не е там. Ти също. — „Ако успеем да се спасим…“ — Майлс изгаряше от нетърпение да отиде в командната кабина, за да разбере какво става. Беше ли изпратил Риовал преследвачи? Или Фел? Станцията, която охраняваше далечния изход през космическия коридор, беше ли получила заповед да го спре?

— Не исках да я изоставя — каза след известно колебание Канаба, — но не можех и да я взема със себе си.

— Е, може и да си прав. Ти обаче си абсолютно неспособен да се грижиш за нея. Аз имам намерение да я убедя да се присъедини към моите наемници. Изглежда, това е нейната генетична съдба. Освен ако ти знаеш някаква причина, поради която да не е.

— Но тя ще умре!

Майлс внезапно спря.

— А ние с теб няма ли да умрем? — каза след малко тихо той, а след това по-силно: — Защо? След колко време?

— Поради нейния метаболизъм. Друга генетична грешка или поредица от грешки. Не зная точно кога. Може би след година или две, или пет. Или десет.

— Или петнадесет?

— Или петнадесет, да, макар според мен да не е вероятно. Но все още има време.

— И все пак ти искаш да й отнемеш малкото живот, който има? Защо?

— За да я запазя. Отслабването към края е бързо, но много болезнено, ако съдя по другите… прототипи, които умряха. Мисля, че жените са по-сложни от мъжете, но не съм сигурен… Смъртта им обаче е ужасна. И особено ужасна, ако са роби на Риовал.