Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 95

— Бях много зает и нямах възможност да броя.

Майлс стана и отиде назад да провери скъпоценния си жив товар.

— Никол, беше чудесна — каза й той. — Би се като сокол. Може би ще трябва да ти направя отбив от долара.

Все още задъхана, Никол се изчерви. Една от горните й ръце отмести кичур черна коса от блестящите й очи.

— Страхувах се да не счупят трапецовидната ми цитра. — Долната й ръка погали големия калъф, пъхнат до нея на плаващия стол. — После се изплаших, че ще претрепят Бел…

Таура бе облегнала гръб до стената на камиона. Беше позеленяла.

Майлс коленичи до нея.

— Таура, скъпа, добре ли си? — Той внимателно вдигна ръката с остри нокти да провери пулса й. Никол погледна озадачена нежния му жест. Летящият й стол беше максимално далеч от Таура.

— Гладна съм — отвърна Таура.

— Пак ли? О, разбира се, след такъв разход на енергия. Някой случайно да има еднодневна дажба? — В джоба на изпадналия в безсъзнание наемник откриха хранително блокче и Майлс го подаде на Таура. Тя го лапна и се усмихна благодарна. „Повече няма да ядеш плъхове — мислен обеща Майлс. — Щом стигнем на «Ариел», ще имаш вечеря с три бифтека и две шоколадови торти за десерт…“

Летящият камион се наклони. Таура малко се оживи и протегна ръка да задържи стола на Никол до стената да не се завърти.

— Благодаря — каза любезно Никол. Таура кимна.

— Имаме си компания — извика през рамо Торн. Майлс забърза напред.

Две въздушни коли бързо ги настигаха. Охраната на Риовал! Несъмнено летяха с по-висока скорост от обикновена полицейска кола… да. Бел отново рязко изви въздушния камион и покрай него мина плазмен лъч и остави ярки зелени ивици в ретината на Майлс. Преследвачите приличаха на военни и очевидно бяха много раздразнени.

— Това е въздушен камион на Фел! Не може да няма нещо, с което да им отговорим. — Пред Майлс обаче нямаше нищо, което да прилича на пулт за стрелба.

Чу се вой, Никол изпищя, летящият камион се разтърси, но под сигурните ръце на Бел се стабилизира. Рев и вибрация… Майлс обърна разтревожено глава… единият заден ъгъл на товарното отделение беше отнесен. Задната врата беше отворена и шумно се блъскаше. Таура държеше плаващия стол. Никол беше обвила горните си ръце около глезените й.

— Нямаме никакви оръжия! — каза Торн.

— Ама и хората на Фел са едни! — Майлс включи радиостанцията-гривна. — Лорийн, излетяхте ли?

— Идваме, сър.

— Добре, сега имаш възможност да се отличиш. Този път никой няма да те обвинява, че злоупотребяваш с оборудване и скорост.

— Благодаря, сър — отвърна щастлива тя.

Губеха скорост и височина.

— Дръжте се! — извика Бел и неочаквано обърна тягата. Наближаващите ги преследвачи профучаха покрай тях, но веднага обърнаха. Бел отново ускори. Отзад се чу писък.

Ръчните Дендарии стънери бяха безполезни. Майлс пак отиде в задната част на камиона и затърси някакво складово помещение, пирамида с оръжие… хората на Фел сигурно не разчитаха само на респектиращата репутация на своята Къща като заплаха.

От двете страни на първото товарно отделение имаше тапицирани пейки, вероятно за охраната на Фел. Беше празно. Във второто намери само лични вещи… За момент си помисли да хвърли бельо във въздухосмукателите на ракетните двигатели… Третото отделение беше празно. Четвъртото — заключено.