Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 99

— Добре, свържи ме.

Размазаният фон зад оформящото се на екрана лице му се стори познат… ах, да, стаята на охранителния отдел в биологическия комплекс на Риовал. Както беше обещал, барон Риовал беше пристигнал лично в тази стая. Достатъчен беше само един поглед върху мрачното, изкривено от ярост младежко лице на Риовал, за да му стане ясна останалата част от сценария. Майлс скръсти ръце и невинно се усмихна.

— Добро утро, бароне. С какво мога да ви бъда полезен?

— Умри, проклет малък мутант! — изсъска Риовал. — Няма да се намери достатъчно дълбока яма, в която да те заровя! Ще обявя награда за главата ти, която като магнит ще привлече всички галактически ловци… няма да можеш нито да ядеш, нито да спиш… ще те хвана…

Да, очевидно баронът вече беше разбрал за фризерите. Съвсем наскоро. Учтивото пренебрежение от първата им среща беше изчезнало. И все пак Майлс беше озадачен от тези заплахи, отправени в бъдеще време. Изглежда, баронът очакваше той да напусне локалното Джексънианско пространство. Вярно, че Къща Риовал не притежаваше космическа флота, но защо баронът не наемеше дреднаут от барон Фел и не ги атакуваше веднага? Майлс беше очаквал и най-много беше се страхувал, че Риовал и Фел и може би Барапутра ще се обединят срещу него, когато се опита да ги лиши от скъпоценните образци.

— Не можете ли да си позволите да наемете ловци в момента? — добродушно попита Майлс. — Да не би средствата ви да са понамалели? Е, все още имате добри хирурзи, предполагам.

Риовал се задъха и избърса слюнката от устата си.

— Скъпият ми брат ли ти го каза?

— Кой? — истински изненадан попита Майлс. Значи в играта има още един играч?

— Барон Фел.

— Хм… не знаех, че сте роднини — отвърна Майлс. „По-малкият брат?“

— Не умееш да лъжеш — изръмжа Риовал. — Зная, че той стои зад това.

— Ще трябва да попитате него — отвърна нехайно Майлс. Съзнанието му беше заето с пренареждане на всичките му оценки поради новите данни. По дяволите, в инструктажа за акцията не беше споменато за тази връзка, а цялото внимание беше концентрирано единствено върху подробностите за Къща Барапутра. Сигурно е доведен брат… да. Не беше ли споменала Никол нещо за доведен брат на Фел?

— Ще взема главата ти за това! — беснееше Риовал. — Ще те получа замразен в сандък. Ще ти сложа главата в пластмаса като сувенир и ще я закача над… не, по-добре да удвоя парите за онзи, който те доведе жив. Ще умреш бавно, след безкрайни, непоносими мъки…

Майлс беше радостен, че разстоянието между тях бързо се увеличава.

Риовал прекъсна тирадата си, тъмните му вежди се сключиха в неочаквано подозрение.

— А може би те е наела Къща Барапутра? Вместо да се обединим, както обещаха, се опитват да ми попречат да вляза в биологическия им монопол, така ли?

— Защо Барапутра ще организира заговор срещу шефа на друга Къща? — попита Майлс. — Имате ли доказателства, че правят такова нещо? Или… всъщност кой уби вашия брат? Пардон, клона на вашия брат? — Най-после нещата идваха по местата си. О, богове! Изглежда, Майлс и хората му се бяха набутали в някаква борба за власт от византийски тип. Никол беше казала, че Фел не е хванал убиеца на младия си дубликат… — Да се опитам ли да позная?