Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 94
Лоис Макмастър Бюджолд
Майлс свали радиостанцията-гривна от ръката на намиращия се в безсъзнание наемник и попита:
— Бел, къде е паркирана совалката, с която кацнахме?
— На едно гражданско летище за совалки, на около четиридесет километра оттук.
— Остана ли някой на нея?
— Андерсън и Нот.
— Какъв е техният кодиран комуникационен канал?
— Двадесет и три.
Измина цяла вечност преди сержант Андерсън да отговори, цели тридесет или четиридесет секунди. Въздушният камион се носеше над върховете на дърветата.
— Лорийн, искам да излетите. Трябва веднага да се измъкнем. Ние сме в един въздушен камион на Къща Фел и летим… — Майлс пъхна китката си под носа на Бел.
— Северно от биологическия комплекс на Риовал — уточни Бел. — Летим с около двеста и шестдесет километра в час… максимална скорост за тази щайга.
— Настройте се на нашия канал за кодирана връзка. — Майлс съобщи сигнала на аварийния комуникационен канал. — Не чакайте за разрешение от контрола за въздушен трафик на летището на Риовал, защото няма да го получите. Нот да ме свърже с „Ариел“.
— Имате връзка, сър — чу се веселият глас на Андерсън.
Последваха статични смущения и още няколко секунди мъчително забавяне. После се чу възбуден глас.
— Тук е Мурка. Къде се забавихте, сър? Добре ли сте?
— Засега. Медик Вон при вас ли е?
— Да, сър.
— Чудесно. Не го пускай. Предай му, че му нося желаните генетични комплекси.
— Наистина ли? Как успяхте…
— Няма значение. Събери всички на борда и излезте на орбита. Подготви се да ни вземеш в полет от совалката и кажи на пилота да бъде готов за скок през космическия коридор Ескобар при максимално ускорение. Да не чака разрешение.
— Имаме още да товарим…
— Колкото сме натоварили, толкова. Другото оставете.
— В сериозна беда ли сме, сър?
— Смъртна, Мурка.
— Слушам, сър. Край.
— Мислех, че тук, на Джексън Хол, трябва да сме тихи като мишки — оплака се Бел. — Всичко това не е ли малко шумничко?
— Положението се промени. След тази нощ няма да има преговори с Риовал нито за Никол, нито за Таура. Аз им дадох урок по спазване на дадената дума и по справедливост, за който, ако остана жив, може би малко ще съжалявам. Ще ти разкажа по-късно. Все пак наистина ли искаш да изчакаш, докато обясня на барон Фел истината за бетанския метод за подмладяване?
— О! — Очите на Торн заблестяха. — Готов съм да платя, за да съм свидетел на това, сър.
— Ха. Не. За момент там всички бяха в ръцете ни. Потенциално, във всеки случай. — Майлс загледа показанията на уредите върху контролното табло на летящия камион. — Никога отново няма да хванем всички заедно. Човек може да маневрира безкрайно дълго, но златният момент изисква действие. Ако го пропуснеш, боговете завинаги отвръщат лице от теб. И обратно… Като говорим за действие, видя ли как Таура се справи със седмина от онези приятели? — Майлс се изкикоти. — Каква ли ще стане, след като премине основна подготовка?
Бел неспокойно погледна през рамо. Никол седеше в плуващия си стол, Таура клечеше в дъното до тялото на наемника в безсъзнание.