Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 23

Единствено недокосната беше люлката срещу леглото. Малките завивки бяха грижливо сгънати. Хара беше хукнала към Воркосиган Сърло само няколко часа след погребението.

Майлс обиколи стаята, погледна през прозорците.

— Ще ми покажеш ли къде си брала къпините, Хара?

Тя ги поведе към клисурата. Майлс засече времето. Пим разпредели вниманието си между храстите и Майлс, готов да предотврати всяко евентуално препъване, при което неговият господар можеше да си счупи костите. След като отклони три защитни намеси, Майлс беше готов да го отпрати в колибата, но си даде сметка, че ако падне и си счупи някой крайник, Пим трябва да го носи на гръб.

Храстите с къпини бяха почти километър нагоре в клисурата. Майлс откъсна няколко и разсеяно ги сложи в уста, като се оглеждаше наоколо, докато Карал и Пим почтително чакаха. Следобедното слънце проникваше през зелените и кафяви листа, но дъното на клисурата вече беше сиво и хладно от преждевременния сумрак. Пълзящите по скалите къпинови ластари висяха подканващо надолу, съблазнявайки човек да се пресегне и да си счупи врата. Майлс устоя на изкушението само защото не обичаше къпини.

— Ако някой извика от колибата, тук няма да го чуеш, нали? — попита Майлс.

— Не, господарю.

— Колко време бра къпини?

— Ами… — Хара вдигна рамене, — докато напълня кошницата.

Жената нямаше часовник.

— Един час. Плюс двадесет минути на отиване и още толкова на връщане. Около два часа онази сутрин. Колибата беше ли заключена?

— Само с резе, господарю.

— Хм.

„Метод, мотив и възможност“ се подчертаваше в инструкцията на областната магистратура. По дяволите. Методът беше установен и почти всеки би могъл да го използва. Възможността, изглежда, също беше достъпна за всеки. Всеки би могъл да се промъкне в колибата, да извърши жестокото дело и да си отиде ни видян, ни чут. Беше много късно за използване на детектор за аура, за проследяване на светещи духове в и вън от стаята, дори и да бяха донесли такъв.

Фактите! Те трябваше да подкрепят мотивите, тъмните дела на човешки умове. Нечие подозрение.

Майлс, както го изискваше инструкцията на областната магистратура, се стараеше да бъде непредубеден към обвинения, но ставаше все по-трудно да устоява на твърденията на Хара. Досега тя беше се оказала права във всичко.

Оставиха Хара в малкия й дом да се занимава със заниманията на нормалния живот, сякаш можеха да го възстановят.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита Майлс, хвана юздата на Дебелия Нини и се метна на седлото. — Все ми се струва, че ако мъжът ти е из района, ще се появи. Ти казваш, че нищо не е взето. Следователно той вероятно не е бил тук преди нашето пристигане. Искаш ли някой да остане при теб?