Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 22

Карал притихна като попарен.

Последва един час на рязане и съобщаване главно на отрицателни данни: няма други счупени кости, белите дробове на пеленачето са чисти, в червата и кръвта няма токсични вещества с изключение на продуктите от разлагане. В мозъка няма скрити тумори. Заешката устна можела да се коригира с една съвсем проста пластична операция, ако по някакъв начин са можели да имат такава възможност. Майлс се чудеше колко успокоително може да е това за Хара. Дали изобщо е успокоително!

Дий завърши с изследването и Хара уви мъничкото телце по сложния ритуален начин. Докато грубиянинът заравяше гроба, докторът почисти инструментите си, прибра ги в медицинската чанта и си изми ръцете и лицето в потока доста по-старателно, според Майлс, отколкото изискваше хигиената.

Хара постави малко кандилце в пръстта върху гроба, сложи няколко вейки, парчета кора и един кичур от правата си коса.

Изненадан, Майлс зарови из джобовете си.

— Нямам никакво жертвоприношение, което гори — извини се той.

Хара го погледна изненадано.

— Няма значение, господарю. — Малката купчинка пламна и бързо изгоря, като живота на нейната Рейна.

„Има значение“ — помисли си Майлс.

„Спи в мир, малко момиченце, след нашето грубо посегателство. Аз ще ти направя по-добро жертвоприношение, кълна ти се. Пушекът от това жертвоприношение ще се види от този край на планините чак до другия.“

* * *

Майлс обвини Карал и Алекс за прикриване на Лем Ксърик. После взе Хара на Дебелия Нини зад себе си и тръгнаха към нейната колиба. Пим тръгна с тях.

По пътя минаха покрай няколко колиби. Пред една играеха две мръсни деца. Те затичаха подир конете, кикотеха се и правеха магически знаци към Майлс, докато майка им не ги видя и набързо не ги прибра вътре, като поглеждаше страхливо през рамо. По някакъв странен начин това беше почти успокояващо, като очакван прием, различен от напрегнатия, смутен, грижливо контролиран прием на Карал и Алекс. Животът на Рейна не би бил лек.

Колибата на Хара беше в началото на едно дере точно преди то да се стесни в клисура. Изглеждаше много тиха и усамотена сред пъстрите сенки.

— Сигурна ли си, че не искаш да отидеш при майка си? — попита колебливо Майлс.

Хара поклати глава и се смъкна от Нини. Майлс и Пим слязоха от конете и я последваха в колибата.

Беше като всички наоколо. Една стая с огнище от недялан камък и широка покрита веранда. Водата явно идваше от поточето от клисурата. Пим сложи ръка на стънера и влезе след Хара. Лем Ксърик може би се криеше в дома си. Пим беше оглеждал грижливо всички храсти по пътя дотук.

Колибата беше празна. Отскоро. В нея не царуваше прашната тишина, която човек би очаквал след осем дни в опустяло поради смърт жилище. На мивката имаше остатъци от набързо приготвена храна. В леглото бе спал някой — завивките бяха натрупани и неоправени. Из стаята бяха разхвърляни мъжки дрехи. Хара инстинктивно зашета, заоправя, потвърждавайки своето присъствие, своето съществуване, своето значение за дома. Ако не можеше да контролира събитията в живота си, можеше да контролира поне една малка стая.