Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 16

Петдесет хиляди заселници от Земята трябвало да започнат колонизацията. След това поради гравитационна аномалия космическите коридори, през които дошли колонистите, се затворили необратимо и без предупреждение. Култивирането на планетата, започнало толкова внимателно и в началото контролирано, се провалило заедно с всичко друго. Донесените от Земята растителни и животински видове подивели, тъй като хората насочили цялото си внимание към неотложните проблеми — тоест към оцеляването. Биолозите все още съжаляваха за последвалото изчезване на местните видове, за ерозиите, сушите и наводненията, но в действителност — мислеше си Майлс — през столетията по Времето на изолацията най-добрите от двата свята бяха оцелели и постигнали съвършено ново екологично равновесие. Щом това бе постигнато, имаше ли значение как се е получило?

„Всички ние сме тук по една случайност. Като розите.“

* * *

Пренощуваха високо сред хълмовете, а сутринта продължиха надолу към подножието на планините. Бяха излезли от района, който Майлс познаваше от детските си години, и той често проверяваше посоката, сочена от Хара, по орбиталната си карта. На втория ден по залез слънце спряха само на няколко часа пред крайната цел. Хара настояваше да продължат, но Майлс не искаше да пристигнат по тъмно на чуждо място — не беше сигурен как ще ги посрещнат.

На сутринта се изкъпа в един поток и облече новата си зелена униформа на имперски офицер. Пим, облякъл кафяво-сребърната воркосиганска ливрея, извади от дисагите телескопична алуминиева пръчка със знамето на графа и го закачи на лявото стреме. „Облечен да убива“ — мрачно си помисли Майлс. Доктор Дий носеше обикновена черна полева униформа. Майлс изобщо не беше сигурен дали тези дрехи ще говорят нещо на планинците.

Преди пладне спяха конете пред малка колиба на края на една кленова горичка, засадена Бог знае преди колко столетия и по-късно разраснала се нагоре по склона от разнесени от вятъра семена. Планинският въздух беше хладен, чист и прозрачен. Сред бурените се виждаха няколко пилета. По зеленясало дървено корито течеше вода, изливаше се в някаква вада и продължаваше надолу.

Хара придърпа и приглади полата си, отиде до прага и извика:

— Карал?

Майлс чакаше да установи първия контакт, без да слиза от коня. Никога не се отказваше от психологическото предимство.

— Хара? Ти ли си? — чу се отвътре мъжки глас. Карал отвори вратата и изскочи навън. — Къде беше, момиче? Пребродихме всичко да те търсим! Помислихме, че си се претрепала някъде… — Карал млъкна, като видя тримата мълчаливи конника.

— Ти не благоволи да запишеш моите обвинения, Карал — каза развълнувано Хара. Ръцете й мачкаха полата. — Затова отидох до областния съдия във Воркосиган Сърло да ги изложа сама.