Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 15

— Не. Но това сигурно се знае дори и в този пущинак.

— Много неща се говорят за вас — каза тя.

Майлс преглътна отвратителния въпрос като резен лимон. Нямаше да попита, нямаше да попита… не, не се стърпя.

— Какви например? — промълви той през стиснати зъби.

— Всички знаят, че синът на графа е мутант. — В очите й трепнаха предизвикателни огънчета. — Някои казват, че причина за това е чуждоземната жена, за която се бил оженил господин графът. Други смятат, че било от радиацията от войните или болест… такова де… от порочната младост на графа, когато с офицерите…

Последното беше ново за Майлс. Той вдигна вежди.

— …но според повечето е бил отровен от враговете си.

— Е, повечето са прави. Когато майка ми е била бременна с мен, е направен опит за покушение с газ солтоксин. Но това не е… — „Мутация?“ Мисълта му се зарея из гората… колко пъти им беше обяснявал, че е резултат от отклонение от нормалното развитие на плода, а не от генетични промени. „Аз не съм мутант, не съм…“ Какво значение, по дяволите, имаше този биохимичен въпрос за тази невежа, съкрушена жена? От практическа гледна точка… за нейната цел… нямаше никакво значение дали е мутант, или не. — Това не е важно — заключи той.

Тя го погледна под око.

— Пък някои разправят, че сте се били родили без крака и са ви отгледали в някаква каца. Други казват, че сте се родили без кости…

— …и съм държан в делва в мазето — промърмори Майлс.

— Клара казва, че ви видяла с дядо ви на панаира в Хасадар и че сте били болнав и дребен. Някои говорят, че графът ви е наредил на имперска служба, според други сте отишли на планетата на майка си и умът ви е превърнат в компютър, а тялото ви се хранело по тръби, по които се вливала течност…

— Знаех си аз, че няма да мине без делва — намръщи се Майлс. „Ти знаеше, че ще съжаляваш за този въпрос, не все пак го зададе.“ И неочаквано разбра, че жената му се подиграва. „Как смее!“… но в очите й нямаше присмех, само бдителност.

Тя беше изминала пеша целия този път, за да предяви обвинение за убийство, напук на установените обичаи, с което щеше да предизвика както семейството си, така и местните власти. И какво й даде графът да я защити и подкрепи, когато се изправи пред гнева на най-близките и най-скъпите си? Щеше ли да може той да се справи? Тя имаше право да си блъска главата над този проблем. Или той трябваше да претупа въпроса, да изпълни екзекуцията, да избяга и да я остави самичка срещу разгневените и жадуващи за отмъщение роднини?

Как му се щеше да я беше оставил да плаче пред портата!

Гората, плод на многогодишно развитие, неочаквано свърши пред долина, обрасла с кафяви местни храсти. По средата, поради някакъв случаен химически процес, в почвата се простираше широка половин километър ивица от зелено и розово. Майлс с изненада установи, че това са диви рози. Земни рози! Пътят влизаше в ароматната маса и се губеше.

Двамата с Пим се редуваха да разчистват с войсковите ножове. Розите бяха с дебели еластични стебла с големи бодли. При всеки замах се извиваха и отвръщаха на удара. Дебелия Нини даваше своя принос — полюляваше глава и похапваше от цветовете. Майлс не беше сигурен колко да му позволи да яде… това, че този храст не беше от Бараяр, съвсем не означаваше, че не е отровен за коне. Той смучеше убодените си пръсти и разсъждаваше върху печалната екологическа история на Бараяр.