Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 146

— Могли са да ги разчетат? — учуди се Тънг. — Всъщност ние спорихме върху някои от техните интерпретации за вашия условен език по видеото.

Майлс се огледа.

— Разчели са ги… Имате ли видеозаписи на това? — И махна с ръка към лагера.

— Във всеки случай имаме на вас. Направо от мониторите на сетаганданците. Предаваха ги ежедневно. Много… хм… забавно, сър — добави иронично Тънг.

„На някои хора им доставя удоволствие да наблюдават как някой гълта голи охлюви“ — помисли си Майлс.

— Много опасно… Кога беше последната ти връзка с тях?

— Вчера. — Тънг го стисна за рамото и го спря. — Не можете да свършите работата по-добре от моите три патрула, сър, а пък аз нямам четвърти, та да го изпратя да ви търси.

— Да де. — Майлс разочаровано сви устни. Двамата му агенти, жизненоважната връзка между купола и Дендарии, ги нямаше. Сетаганданците разстрелваха шпионите с потискаща педантичност; обикновено след поредица разпити, които правеха смъртта да изглежда като спасение… Опита се да се успокои с логика. Ако се бяха провалили с прикритието си като сетагандански техници по мониторите и бяха подложени на разпит, Тънг щеше да дойде по-рано. Не го беше направил, следователно не са били разкрити. Разбира се, можеше да са убити от огъня на своите… Приятели! Той имаше твърде много приятели, за да запази разума си в тази умопомрачителна работа.

— Ти — Майлс взе дрехите си от мълчаливо чакащия войник, — иди ей там и намери една червенокоса дама, казва се Беатрис, и един ранен мъж — той е Сюгър. Доведи ги при мен. Внимателно го пренеси. Има вътрешни наранявания.

Войникът изкозирува и тръгна. Ах, отново имаше удоволствието да дава заповеди, без да трябва да ги прикрива с теологически аргументи. Майлс въздъхна. Изтощението, скрито от поддържаното от адреналина свръхсъзнание, чакаше да го погълне. Всички фактори… совалките, подборът на момента, приближаващият враг, разстоянието до отдалечаващата се точка на скок се въртяха в ума му с всички възможни комбинации. Малки промени в подбирането на момента в частност водеха до големи проблеми. Но той беше знаел, че ще е така, още когато започна. Истинско чудо бе, че стигнаха дотук. Не… той погледна към Тънг, към Торн… не е чудо, а изключителна инициативност и преданост на неговите хора. „Браво, браво…“

— Къде, по дяволите, е командния ми шлем? — попита Майлс.

— Казаха ни, че сте ранен, сър, и силно изтощен. Беше предвидено веднага да ви евакуираме.

— Адски нахално от страна на някого… — Майлс потисна гнева си. В този план нямаше място за момче за всичко. Обаче, ако беше с команден шлем, щеше да се изкуши да дава заповеди, а той не беше достатъчно запознат с операцията от гледна точка на флота си. Така че преглътна статута си на наблюдател без по-нататъшен коментар. Реши да изпълнява ролята на ариегард.

Ординарецът на Майлс с Беатрис и четирима пленници донесоха Сюгър на постелка и го оставиха до Майлс.

— Доведете хирурга! — заповяда Майлс. Войникът покорно изтича да я намери. Лекарката коленичи до намиращия се почти в безсъзнание Сюгър и махна кодировката от гърба му. Майлс чу успокояващото съскане на хипоспрея, почувства как му олеква и попита: