Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 135

Оливър стисна устни.

— Не.

Трис не каза нищо.

* * *

Майлс лично наблюдаваше раздаването на плъховите блокчета на всички, които бяха много болни или слаби, или изтощени, за да се наредят на опашката за храна.

Полковник Тримонт лежеше на постелката си свит, с празен поглед. Оливър коленичи и затвори втренчените му, невиждащи очи. Беше умрял само преди часове.

— Съжалявам — каза искрено Майлс. — Съжалявам, че дойдох толкова късно…

— Нищо… — каза Оливър. — Нищо…

Той се изправи, прехапа устна, поклати глава и млъкна. Майлс, Сюгър, Трис и Беатрис помогнаха на Оливър да пренесе тялото, постелката, чашата и всичко на бунището. Оливър пъхна плъховото блокче, което беше запазил, под ръката на мъртвеца. Отдалечиха се. Никой не се опита да окраде мъртвеца, макар че един друг вкочанен труп веше беше ограбен и лежеше гол.

Малко след това се препънаха в тялото на Пит. Вероятно беше удушен, но тялото беше така обезобразено, че синината около врата му не беше достатъчно сигурен признак за причината за смъртта.

Трис клекна до трупа, погледна към Майлс и бавно направи преоценка на неотдавнашните си думи.

— Мисля, че в края на краищата може би си прав за властта, дребосък.

— И за отмъщението?

— Мислех, че никога няма да го изпълня — въздъхна тя и погледна трупа. — Да… и за отмъщението.

— Благодаря. — Майлс подбутна тялото с крак. — Не допускай никаква грешка, Трис. Това може да се окаже пагубно за нас.

Майлс нареди на Сюгър да възложи на някой друг да изтегли тялото на Пит до бунището.

* * *

Веднага след раздаването на храната Майлс свика военен съвет: другарите и гробари на Тримонт, които беше започнал да смята като свой генерален щаб, и лидерите на четиринадесетте групи се събраха около него близко до границите на женската група. Майлс възбудено крачеше пред тях и буйно жестикулираше.

— Изказвам благодарност на лидерите на групите за отлично изпълнената задача и на сержант Оливър за техния подбор. С нейното довеждане до успешен край ние не само спечелихме предаността на по-голямата част от лагера, но и време. Оттук нататък всяко събиране за храна ще протича малко по-леко, малко по-гладко, да става практическо упражнение за истинския живот. И не допускайте никакви грешки. Това е военно упражнение. Ние отново сме във война. Вече измамихме сетаганданците и те нарушиха добре замислената си програма, направиха контраход. Ние действахме. Те противодействаха. Колкото и да ви се вижда странно, ние имаме предимството на инициативата. Сега започваме планирането на следващите стратегии. Искам да помислите какво е следващото предизвикателство, което можем да отправим към сетаганданците. — „Всъщност искам да мислите. Точка!“ — Край на проповедта… Комендант Трис, поемай командването! — Майлс се насили, отстъпи мястото на Трис, без да се интересува дали тя желае, или не, седна и кръстоса крака. Напомни си, че Трис е полеви, а не щабен офицер. Тя имаше по-голяма нужда от практика от него.

— Разбира се, сетаганданците могат пак да изпратят по-малко плъхови блокчета — започна тя. — Предполага се, че цялата тази бъркотия е започнала по този начин. — Тя погледна към Майлс, който й кимна окуражително. — Това означава, че трябва да започнем да броим хората, да разработваме строго разписание, предварително да изчисляваме древните порции. Ръководителите на всички групи трябва да си изберат интендант и двама счетоводители за двойна проверка.