Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 137

Трис спря пред Майлс, който беше отстъпил пред умората през втория час и сега лежеше в калта, гледаше малко безучастно към купола и се опитваше да държи очите си отворени. Не беше спал ден и половина преди да влезе в това място и не беше сигурен колко време беше минало оттогава.

— Сетих се за още един сценарий — каза Трис. — Какво ще правим, ако те не предприемат изобщо нищо? Не направят нищо, не променят нищо?

Майлс сънено се усмихна.

— Това изглежда най-вероятно. Опитът за двойна игра при последното раздаване на храна беше гаф от тяхна страна, поне според мен.

— Но при отсъствие на враг колко дълго можем да претендираме, че сме организирана армия? — попита тя. — Ти ни измъкна от калта за тази роля. Когато тя свърши, какво ще последва?

Майлс се обърна настрана, потънал в чудновати и неясни мисли, примамен за един еротичен сън от висока и агресивна червенокоса. Прозявка разчекна лицето му.

— Ще се молим за чудо. Напомни ми да обсъдим чудесата по-късно… заедно…

Почти се събуди веднъж, когато някой пъхна под него постелка. Усмихна се на Беатрис със сънена усмивка.

— Луд мутант — озъби му се тя и грубо го обърна на постелката. — Не мисли, че идеята беше моя.

— Сюгър — промърмори насън Майлс. — Мисля, че тя ме харесва. — И се обърна и продължи да сънува, че държи в прегръдката си Беатрис.

* * *

За изненада на Майлс неговият анализ се оказа прав. Сетаганданците се върнаха към първоначалната си програма за плъховите блокчета въпреки вътрешните размествания на пленниците. Майлс не беше сигурен, че това му харесва. Вярно, то му даде богата възможност да подобрят схемата за разпределение. Но някаква промяна в реакцията на купола щеше да насочи вниманието на затворниците навън, щеше да премахне скуката от живота им. В крайна сметка Трис май щеше да се окаже права.

— Мразя враг, който не прави грешки — промърмори раздразнен Майлс и насочи усилията си към събития, които можеше да контролира.

Започна да изчислява необходимото време за разпределение на храната, а след това да го намалява.

— Божествено упражнение — съобщи Майлс, когато изчисли, че неговите четиринадесет интенданта ще могат да раздават по 200 плъхови блокчета наведнъж с тридесет минути прекъсвания между отделните групи.

— Това е промяна на темпото — обясни той на Трис. — Ако не можем да накараме сетаганданците да извършат някаква промяна, ще трябва ние самите да я направим.

Накрая установи и точния брой на оцелелите пленници. Майлс беше навсякъде, усещаваше, подканваше, подтикваше, ограничаваше.

— Ако наистина искаш раздаването на храна да става по-бързо, направи повече групи — предложи Оливър. — И стига с тия апостоли.

— Не богохулствай — смъмри го Майлс и подкани групите за раздаване на храна да разнесат купчинките с плъхови блокчета на равни разстояния около периметъра.

В края на деветнадесетото раздаване на храна от влизането му в лагера Майлс прецени, че неговата система за разпределяне е завършена и теологически правилна. При два пъти раздаване на храна „дневно“, той беше в лагера от девет дни.

— Готов съм — разбра той и изстена: — И е много рано!