Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 134

— Да не би Трис да те е направила благородна девица, мутанте? — присмя се в отговор Пит. — Не се иска много…

Пит продължи да говори несвързано. „Защо стоя тук и водя словесен двубой с този нещастник? — запита се Майлс. — Няма време. Да свършваме с този диспут.“

Той отстъпи назад и скръсти ръце.

— На никого ли не е идвало наум, че този мъж очевидно е сетагандански агент?

Пит млъкна и зяпна.

— Доказателството е ясно — повиши глас Майлс, така че всички наоколо да го чуят. — Той е подбудител, виновен за вашето разцепление. С пример и с коварство е подкупил честните войници около себе си, настроил ги е един срещу друг. Вие бяхте най-добрите от Марилак. Сетаганданците не вярват, че ще се примирите с предателството. Затова са засели семето на злото сред вас. За да са сигурни. И то е поникнало… доста добре. Вие никога не сте подозирали…

Оливър хвана ухото на Майлс и прошепна:

— Брат Майлс… аз познавам този човек. Той не е сетагандански агент. Той е боец от дивизията…

— Млъкни, Оливър! — изсъска Майлс и продължи да вика високо: — Разбира се, че е сетагандански агент. И през цялото време той ви е насочвал да работите срещу себе си.

„Където не съществува дявол — мислеше си Майлс, — може да се окаже целесъобразно да се измисли.“ Стомахът му гореше, лицето му изразяваше справедлив гняв. Той огледа лицата около себе си. Повечето бяха бели като неговото, макар и поради друга причина. Между тях се чу тихо шептене на изненада и гняв.

— Свалете му ризата и го сложете на земята по очи! — заповяда Майлс. — Сюгър, дай ми чашата си.

На очукания край на пластмасовата чаша стърчеше един ръб. Майлс клекна и задращи по гърба на Пит с големи букви:

СЕТАГАНД.

ШПИОНИН

Натискаше силно и безмилостно. Буквите се изпълниха с кръв. Пит пищеше, псуваше и се гърчеше.

Майлс се изправи разтреперан и задъхан — не само от физическото усилие.

— Сега му дайте блокчето и го махнете оттук!

Трис отвори уста да възрази, после я затвори. Не можеше да откъсне очи от гърба на Пит. После погледна изпълнена със съмнения към Майлс и попита:

— Наистина ли мислиш, че е сетагандански шпионин?

— Няма начин — присмя се Оливър. — Какъв, по дяволите, беше целият този цирк, брат Майлс?

— Не се съмнявам в обвиненията на Трис за неговите престъпления — отговори категорично Майлс. — И ти сигурно ги знаеш. Но не можех да го накажа за тях, без да предизвикам разцепление в лагера и с това да подкопая авторитета на Трис. Сега Трис и жените са отмъстени, без половината от мъжете да са настроени срещу тях. Ръцете на коменданта са чисти, престъпникът е наказан, а ние се отървахме от една постоянна заплаха, без да се налага да го държим затворен. А и ще бъде предупреждение за всички, които имат такива намерения. Както виждаш, Оливър, действа на всички нива.

Лицето на Оливър остана безизразно. Миг по-късно той отбеляза:

— Постъпи нечестно, брат Майлс.

— Не мога да си позволя да губя. — Майлс го стрелна изпод вежди. — Ти можеш ли?