Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 132

Той протегна ръка и посочи натам като човек, който хвърля зар.

— Там! Там! Бегом, бегом ви казвам!

Трис разбра, погледна го стресната и с уважение, обърна се и се втурна с два пъти по-голяма скорост от основната маса войници. Майлс слезе от гърба на Сюгър и закуцука подир тях.

Чу как настъпващата сива човешка маса се удари в отсрещната стена на купола и тръгна обратно. Погледна през рамо. Почувства се като човек, който се опитва да изпревари приливна вълна. Тихо изхленчи и забърза.

Още една възможност за човешка грешка… не! Неговите спринтиращи групи достигнаха купа и купът наистина беше там. Те вече бяха започнали да разпределят блокчетата на купчинки покрай периметъра на купола, поддържащите войници ги обградиха със стена от тела. Сетаганданците бяха излъгали себе си. Този път.

Майлс беше свален от командирския наблюдателен пост до нивото на земния червей. И изведнъж приливната вълна го заля. Някой го бутна отзад и той зари лице в калта. Стори му се, че позна гърба на грубиянина Пит, който го прескочи, но не беше сигурен… Пит нямаше да го прескочи, той щеше да стъпи върху него. Сюгър го издърпа за лявата ръка и Майлс потисна надигащия се стон. Вече достатъчно беше хленчил.

Позна тичащото момче, придружавано от друг грубиян. Майлс мина покрай него и му припомни:

— Ти трябва да викаш: „Подредете се!“, „Не се блъскайте като говеда!“… — После промърмори: — В боя сигналите винаги се видоизменят… Винаги…

До него се появи Беатрис. Майлс моментално се прилепи към нея. Тя имаше свободно лично пространство, собствен частен периметър, охраняван от самата нея. Докато я наблюдаваше, Беатрис заби жестоко лакът в нечие лице. „Ако аз опитам това — завистливо си помисли Майлс, — не само ще си счупя лакътя, но другият дори няма да го забележи.“ Докато размишляваше така, видя, че лицето му… е изправено пред, не, не точно лицето… пред червенокосата. С големи усилия потисна желанието да се сгуши доволен в меката сива тъкан в долната част на тялото й и да обясни, че и двете му ръце са счупени. Вдигна очи и я погледна в лицето.

— Хайде — каза тя и го помъкна през тълпата. Намаляваше ли нивото на шума? Живата стена на собствените му войници се разтвори достатъчно, за да могат да минат.

Бяха близко до мястото, където се раздаваше храната. Организацията функционираше, слава Богу, още функционираше. Четиридесетте групи бяха застанали много близко до стената на купола… но това можеше да се коригира следващия път… живата верига от войници пускаше гладните молители един по един. Помощниците с максимална бързина насочваха вече получилите дажбата си пленници зад стената от хора в постоянен поток, който се оттичаше назад в края на тълпата. Оливър беше разположил най-силните си хора да работят на двойки и те патрулираха покрай изходящия поток от пленници. И се грижеха плъховото блокче да не бъде отнето от никого със сила.